Навсякъде из двореца се разхождаха слуги или други гости и обитатели, но етажът, където бе стаята на Рамая, бе напълно празен. Тамеш им обясни, че са я преместили в крилото за гости, тъй като не е могла да изтърпи дори присъствието на с...

 Елизабет осъзна, че не се бе връщала на площада от Лунния фестивал. Оглеждаше се смълчано, докато Сам крачеше към него по алеите на парка, обрамчени от дървета, които растяха толкова здрави само заради магьосниците и сянката, която скал...

 Сутрешните лъчи на слънцето огряваха в червено и оранжево лицето на статуята на Ну‘Ахра. Денят едва започваше, но от пустинята духаше горещ, сух вятър. Ако се съсредоточеше, Сам можеше да усети миризмата на бунището извън града. В...

 Елизабет отвори очи в стаята, която Сам бе направил за нея на скалите. Нещо не беше наред. Обстановката около нея бе мътна, а ако се концентрираше върху определен предмет, имаше чувството, че всичко останало играеше и се променяше в пер...

 
18+
Винаги й бе харесвало да го целува, но този път усещането за устните му бе единственото, което тялото и съзнанието й можеха и искаха да възприемат. В началото то бе почти на ръба да бъде прекалено, да я погълне тотално, но после ...

 Зад нея Чарли се пресегна и прегърна и двамата.
– Да не си посмяла да ни плашиш така отново.
– Ще се опитам. – обеща задавено.

 Светът се забави, докато Сам наблюдаваше как Елизабет пада назад, а кръвта й се плиска по пода, обагряйки всичко в червено. Сенките му се спуснаха и я хванаха, полагайки я на пода, а в главата му имаше само една мисъл: тя умираше. Беше ...

 Сам не можа да чуе думите на Лиат, защото ушите му пищяха, но видя как Елизабет замръзна при вида на лакея на вещицата. Просто се вкамени, сякаш е видяла призрак, а после беше късно. Един от стражите на Малора я халоса по главата, повал...

 Ушите на Елизабет пищяха пронизително, а остра болка пулсираше в главата й и преминаваше по целия й гръбнак. Чувстваше се така, сякаш я бе прегазила карета. Трябваха й няколко мига да осъзнае, че тогава може би щеше да е по-добре.
Магият...

 Елизабет знаеше, че първо трябва да се увери, че към нея не се е затичал страж или някое заклинание не лети към главата й, но погледът й се спря върху него.
Сам коленичеше в краката на Велахе с верига около врата като куче. Щом очите и...

 Първо се завърна миризмата. Лепкавата, сладникава миризма на орлови нокти и кехлибар. След това се появи и слуха, а веднага след това усещането за мекото докосване на дебелия килим до кожата му. Сам вече не се намираше в подземията. Мал...

 Войници в тъмно лилави униформи прииждаха през вратата в края на коридора, която трябваше да води извън тъмницата. Нейните хора се бяха наредили в няколко редици като многослойна жива стена, която да предпази останалите, докато извеждат...