– Спокойно. – каза й Чарли. – Страшникът няма как да ни намери тук. Сигурно е…
– Елизабет? – чу се приглушеният глас на Сам.
Първата й реакция бе да се отпусне с облекчение. Минаха цели няколко секунди, преди девойката да си спомни, че всъщност е сърдита на Казра. Ако беше котка, щеше да мята опашка наляво-надясно и да съска. В случая само се намръщи и демонстративно се облегна на дивана. Чарли въздъхна, поклати глава и се изправи.
– Отивам да ти намеря дрехи. – каза й.
– Но… – започна Лизи, изведнъж осъзнала, че така ще остане сама със Сам.
– Той държи на теб, Елизабет. – прекъсна възраженията й Чарли. – А ти държиш на него. Ще е жалко, ако това, че е глупак, сложи край на всичко. Дай му шанс?
Лизи не отговори. Мошеникът реши да го приеме като добър знак и тръгна към вратата. Като го видя на прага, Сам направи такава гримаса, сякаш е открил, че трезорът, който е отворил, се е оказал празен. Чарли се ухили.
– И аз се радвам да те видя. – после отвори по-широко и излезе отвън при него. – Малката е вътре. Аз ще се разходя да й потърся нещо свястно за обличане. Не може да се разхожда само в твоите ризи.
И с това го потупа по рамото и се размина с него. Чарли слезе по стълбите, излезе от малката обща врата и се облегна до нея на стената. Беше уморен. Среднощните му разходки вчера, грубото събуждане от проклетата магическа буря днес, Елизабет, Калахан, проклетите благородници и гвардейци и отново проклетата магическа буря и всичко, което беше разрушила. Дори не беше осъзнал кога отново се е стъмнило.
Мошеникът пое дълбоко въздух. Триста черни веди! След всяко подобно бедствие атмата във въздуха смърдеше като забравена каца с кисело зеле. Глупавите магьосници дори не я усещаха! След едно земетресение беше попитал един от по-магически надарените агенти в Кантората как се справят с вонята и той го беше изгледал все едно е невменяем. Естествено, не беше физическа миризма, но мошеникът не можеше да повярва, че никой друг не може да усети колко неприятна е атмата след бедствието. Поне всички чуваха изстрадалия вой на магията по време на катаклизмите, което значеше, че надутите пуяци знаеха какво правят и колко ужасно е.
Пое дълбоко въздух отново и си наложи да игнорира гадния привкус, който оставяше на небцето му. Имаше работа.

Капаците на прозорците бяха отворени и когато го видяха, че гледа към тях, едно момиче му помаха закачливо, а друго директно залепи гърдите си към стъклото и започна да се притиска към него. Различни тактики за различни клиенти… явно. Чарли игнорира и двете, но все пак отиде към червената врата на сградата. Почука, въпреки че никога не го беше правил преди. След няколко секунди объркано лице се показа от процепа на вратата.
– Флетчър? – жената стана още по-объркана – Защо чукаш? Я влизай!
Мадам Бюглем хвана мошеника за ръкава и го задърпа навътре.
– Нали няма частно парти? – запъна се Чарли.
Лицето на управителката се проясни.
– Не, разбира се! – засмя се жената – Не всяка нощ се намира някой, който да заплати цялата нощ за всички момичета.
Бюглем беше изключително силна за почти петдесетте си години жена и Чарли се остави да бъде издърпан през вратата, докато се чудеше колко точно пари са това.
Мошеникът се озова в тясно дълго преддверие, което беше облицовано в червен плюш. От дясно беше отворено помещение, където се продаваха различни стоки, чиято единствена цел беше да направят преживяването в заведението по-приятно или да донесат част от него в дома. Изненадваща бройка млади дами посещаваха публичния дом само заради това магазинче, което предлагаше, Чарли беше дочул, изключително меко и добре скроено бельо. В ляво имаше врата, която водеше до гардеробна, от която излязоха две момичета. В дъното на коридора, подпрян на солидно изглеждаща врата, стоеше млад мъж, още момче, който явно беше охраната. Той отвори вратата за момичетата и погледът му изглеждаше изключително измъчен, докато двете се приплъзваха покрай него.
– Този е нов, а? – отбеляза мошеникът.
Управителката завъртя очи:
– Ще претръпне до няколко седмици. – каза, след което добави на висок глас – Ако беше по-хубав или по-умен, съм сигурна, че някое от момичетата щеше да го обслужи без пари.
Момчето се опули за момент, но след това стисна зъби и изражението му стана още по-сериозно от преди.
– С какво мога да ти помогна днес? – Бюглем го хвана за ръката и го поведе навътре. – Пак ли си дошъл за отвари? Или може би нещо друго от магазина?
– После, – каза Чарли разсеяно, докато се разминаваха с пазача – сега искам да видя за едно от момичетата.
Вратата ги отведе в голяма стая, толкова плюшена, колкото и преддверието. Имаше дивани, отново плюшени, меки. И гола плът. Момичета, жени, млади, бурни, зрели, невинни, срамежливи, пищни, високи, ниски, с кожа от черно кадифе до кремава, бледа сметана събудиха измореното му тяло по приятен, но нежелан начин. Бюглем се обърна към него.
– Най-после. – каза му с тих и плътен глас – С тази бяла кожа не мисля, че някоя ще ти откаже.
Чарли преглътна, а Фатима се усмихна.
– За теб и дори и аз бих се върнала към тази работа.
Управителката тръгна да се отдалечава, но Чарли се стрелна и я хвана за ръката.
– О…
Изненадата беше ясно изписана в изражението на възрастната жена и бавно започна да прелива в лека доволна усмивка.
– Не… – побърза да обясни мошеникът. – Тук съм по работа. Търся определено момиче. Нала.
Горчивината на лицето на Бюглем накара гърдите му да се свият. Управителката отстъпи, прочисти гърлото си, изправи въображаема гънка на дрехите си.
– Да, разбира се. – каза жената с най-професионалния си тон. – Втори етаж, третата стая вляво. Свободна е в момента. Прави каквото искаш с нея, само заплати за времето и. И не я наранявай.
Управителката се завъртя и тръгна към тясна врата в далечния край на стаята.
– Бюглем! – извика Чарли след нея.
Жената се спря и се обърна.
– Може би някой друг път? – попита мошеникът несигурно.
Бюглем се усмихна криво.
– От години съм само управител, господин Флетчър.
– Жалко. – каза Чарли тихо. – Може би след работа?
Усмивката й за момент стана истинска.
– Казах ти още преди години, че тук не продаваме това, което търсиш. Само малко щастие.
– Жалко. – повтори мошеникът.
Бюглем се прибра в офиса си с леко съблазнително полюшване и Чарли се усмихна.
– Малко щастие. – повтори тихо.
След това осъзна, че все още стои като прът на средата на огромна стая, пълна с голи жени, които искат да провлекат вниманието му и въпреки че това им беше работата, на Чарли му стана неудобно и побърза да се качи по стълбите. Бързо намери вратата и почука, за всеки случай.
– Влез! – изписука женски глас отвътре.
Мошеникът не почака втора покана и се шмугна в стаята. Погледът му обходи помещението набързо в търсене на момичето, а накрая се спря върху паравана за преобличане. Тъкмо се зачуди защо в публичен дом има нещо такова, когато иззад него отново се чу гласа й:
– Преобличам се, изчакай малко.
– Нала? – попита мошеникът за всеки случай.
– Аз съм.
Той кимна и се завъртя с гръб към паравана. Стаята беше прилично голяма, дори по-голяма отколкото Чарли беше очаквал, но и тук плюшът беше покорил пода, стените, малкото диванче, шкафовете и дори леглото. Поне беше плюш в различни цветове – зелено и жълто най-вече, може би малко странно за такова място.
– Ти си дребничък. – дойде гласът на момичето от много по-близо.
Чарли се извъртя и я изгледа от главата до петите.
– Ти ще ми говориш! – възрази мошеникът.
Беше с една глава по-ниска от него, но въпреки ниския й ръст, извивките на тялото й бяха достойни за завист от всяка жена. Също какво точно преобличаше, като сега беше съвсем гола?
Момичето стъпи с единия си крак върху една малка плюшена табуретка и се приведе изкусително, за да намести жартиера на бедрото си.
– Аз може да съм малка, но при мен идват само големите.
Той я гледаше с интерес.
– Това не изглежда… – Чарли се спря, преди да каже нещо тъпо.
– Бъди спокоен, аз винаги съм тясна. Дори и след най-големия. Сигурна съм, че и ти ще се чувстваш добре вътре.
– Не, аз…
– Искаш отзад? Ще струва повече.
Чарли преглътна.
– Ъм, а колко ще струва… – мошеникът забеляза изключително червените й устни реши да използва друга дума – езикът ти?
– Охо! – момичето отстъпи назад. – Ти си един от тия? Не бих предположила.
Чарли я изгледа объркано.
– Не се притеснявай, няма проблеми. Три пъти обичайната тарифа. Сваляй си панталоните.
Нала тръгна да го събува.
– Чакай!
– Няма какво да чакам! – тя стана още по настоятелно.
Чарли избяга няколко крачки назад, пое дълбок дъх и извика:
– Спри се за малко, лилипут разгонен! Искам да говорим!
Момичето изглеждаше леко шокирано.
– Ще ти платя тарифата, но просто искам да поговорим малко!
– А, така може! – каза Нала и седна на леглото, скръствайки крака. – Само да знаеш, аз не харесвам да правя това, но за три пъти тарифата… – повдига рамене и се усмихна криво.
Чарли дори не знаеше за какво става дума, а и предполагаше, че не иска и да научи.
– Ха, ти дори не знаеш какво е! – изписка ентусиазирано момичето.
– Не ме интересува! – побърза Чарли.
– Сръдльо! – намуси се момичето престорено – Кажи какво те интересува?
– Защо си съблазнила Дълголъкия?
Момичето премигна два пъти неразбиращо.
– Повечето, които идват при мен, са им дълги. Не знам за кой точно говориш.
Чарли се хвана за главата.
– За приятелят ти.
Нала го изгледа тъпо.
– Този, чийто лък обгрижваш безплатно през почивните ти дни и който работи за Садат!
Изражението на момичето се промени рязко.
– Той не ми е приятел. Аз… той не иска да ме вижда.
– Снощи говореше друго. Искаше да е с теб, но не можеше да те намери. Според мен те обича.
Нала го изгледа шокирано, след което рязко скочи от леглото и се залепи за него. Чарли можеше да усети голото и тяло през тънката си риза и това, че тя ревеше с глас, правеше вече обърканата ситуация още по-сложна.
– Аз… – изциври момичето през сълзи. – Аз го предадох! Ще ме мрази! Не исках!
Изненадан, възбуден и леко погнусен от сополите по ризата си, мошеникът отлепи Нала от себе си и я сложи да седне на леглото, като придържаше силно рамената й, за да не скочи отново.
– Той те обича. Всичко ще бъде наред.
– Мислиш ли? – вдигна глава тя и Чарли забеляза, че един сопол беше закрепен както за носа й, така и за рамото му.
– Сигурен съм! – отговори той с най-нежния тон, който можеше да изкара в момента. – Кажи ми какво стана?
– Ома ни запозна. – изхълца Нала. – Това е една приятелка. Взимаше смените ми, покриваше закъсненията ми пред Бюглем и ме насърчаваше всеки ден да бъда с него. Лорн не знаеше, че съм… че работя тук, а аз се страхувах да му кажа. Той е толкова добър! Когато научи, се закле да събере пари и да ни купи къща, където да живеем заедно! Искаше да се оженим и да имаме деца! С мен!
При това Нала се разплака още по-силно. Чарли започваше да се притеснява дали някой няма да помисли, че й е направил нещо. Потупа я тромаво по рамото за успокоение и попита:
– И какво стана после?
– Ома беше много щастлива за нас. Една вечер ми предложи да изведа Лорн на вечеря. Една определена вечер преди няколко седмици. – натърти Нала. – И аз се съгласих. Хиляди пъти се беше случвало същото. Откъде да знам, че точно тази вечер ще убият Садат! И Лорн загуби най-старият си приятел! – момичето захлупи лице в шепите си и продължи да говори по-тихо и през сълзи: – Не мислех, че Ома има нещо общо с убийството, но на другия ден тя не дойде на работа. Другите момичета си говореха, че чули как предната седмица брат й се бил напил и приказвал как богатите ще умрат и властта ще се смени, и Ома нямало да трябва да работи вече тук. И тогава разбрах… – Нала изхлипа измъчено. – Използвала ме е през цялото време! И сега никога няма да мога да видя Лорн отново, защото го предадох!
Чарли въздъхна. Бръкна в джоба си, но кърпата, която извади от там, беше омазана с масло от една панта, която беше смазал, за да не го издаде, когато влиза. С още една въздишка откъсна парче от ризата си и й го подадем, а после взе сгънатото одеяло от леглото и я загърна с него.
– Кажи на Лорн каквото каза и на мен. Той ще разбере. Ти не си виновна за нищо.
– Ще разбере ли? – попита момичето, докато се бършеше.
– Да, сигурен съм.
И всъщност наистина беше. От краткият разговор с убиеца вчера, от репутацията му и от историята на Нала, Лорн Дълголъкият изглеждаше като най-уравновесеният и състрадателен убиец, ако не в Хайрани, то поне в Ан Налат.
Момичето го прегърна отново. Този път одеялото беше много по-добър изолатор между гърдите й и тялото му.
– Благодаря ти. – каза тя тихо.
– Само още едно нещо.
Момичето кимна.
– Кажи ми цялото име на Ома. Ако можеш и на брат й.
– Ома Омид. И… мисля че беше Яери. Да, сигурна съм, че беше това.
Чарли кимна, след което извади кесията си и извади четири сребърни монети. Щеше да плати прекалено, прекалено много, но парите бяха на Сам.
– Благодаря ти. – каза мошеникът и остави парите на леглото.
Момичето се втренчи в монетите.
– А, и му кажи, че чужденецът, на който му се е родил син, е говорил с теб.
– Какво? – каза объркано Нала, но Чарли вече излизаше.
Сега оставаше само да напазарува от магазина долу.


 

Можете да намерите още от историята на Лизи тук: 

www.facebook.com/LizzyShayNechistite

www.leslieshayblog.wordpress.com