Приятели бяхме , силни , единни ,
но странни, несгодни в град на лъжи.
Дружба родена от бури с хора,
охотно , без съвест приели ,
градската догма - Лъжа!
Стаяват се в стъпките сенки,
играят, разделят , беснеят.....

Нашата дружба загина ,
жертва на завист , на подлост,
комбина на бедни души,
След това и на време .
Време далечно, мъгливо и
тежко , обвило спомена
за безгрижни приятелски дни.

Приятел , въпроси ме мъчат . Ще питам!
Беше ли истинска нашата дружба?
Важна ли беше за теб ?
Някак си лесно в страни я отмести,
забързан, безпътен затръшна врата.
Бяхме юмрук, странници двама в града.

За теб не знам ...
За себе си мога да кажа :
Имаш ли нужда .......
Оставам приятел !