По някое време двамата бяха заспали, само за да се събудят в съня, където продължиха там, където бяха спрели. Изминаха седмици, в които двамата се разхождаха из спомените му за различни градове. Понякога просто седяха на дивана в стаята...

 Трябваше да й каже сега.
– Напротив, виждала си го. – започна.
– Не съм. – каза му Лили. – Мисля, че не е влизал в Мъглата, така че не съм.

 Елизабет седеше в малкия фотьойл в стаята на Чарли. Подвила крака под себе си, в едната ръка държеше книга, от която нищо не помнеше, макар да четеше от известно време, а с другата галеше гладките пера на Франк. Гарванът бе почукал на п...

 На сутринта Лили не се чувстваше много отпочинала, затова Алистър я остави да поспи още час. Далия дойде да я провери преди закуската, като само я прегръщаше, стискаше ръцете й и повтаряше „бедното дете”, а преди да си тръгн...