Ръдфорд излезе напред, заставайки по войнишки мирно. Сега, като го гледаше, Елизабет осъзна, че не е толкова възрастен, за колкото го сметна първоначално. Сигурно дори нямаше тридесет все още, но лицето му бе силно обветрено и опръскано...

 Като всичко останало в замъка, и параклисът беше приказен. Пищна златна украса изпълваше високите стени, прекъсната само за да обрамчи някоя олющена и древна мозайка или избелял стенопис. Повечето изобразяваха битките на Боговете с демо...

 - Меридит Чапман, би ли се качила при мен?
- Какво? – ахна объркано Лизи.
Чу щастлив смях зад себе си и се обърна да погледне. Меридит Чапман вървеше към подиума, а тълпата с ръкопляскане се разтваряше пред нея, за да й направи...

 Тази нощ щеше да промени всичко.
Бяла като мляко кожа, красива руменина, лазурно сини очи, плътни устни, дълги мигли, красива руса коса, вдигната в изящна прическа. Елизабет би изглеждала перфектно, ако не бе досадното детинско излъчване...