Групата им продължи да върви необезпокоявано още няколко минути, като мошеника на привидно случаен принцип просто свиваше в някое от разклоненията. Накрая излязоха в някакво голямо помещение, от чиито стени и таван се отваряха малки и г...

 Спряха чак вечерта. Алистър смени превръзките на раните си, като позволи на Лили да му помогне да промие тази на гърба. През цялото време се чудеше дали не си е изгубил акъла, като й позволява да застане там, но тя не направи нищо друго...

 Елизабет се бе качила на камък и наблюдаваше безмълвно мръсната, воняща вода, която се изтичаше в морето. Същата мръсна, воняща вода, която извираше на тънка, постоянна струя от издълбания в скалата тунел няколко метра над тях и която б...

 Лили с мъка отвори очи и премига няколко пъти. От светлината главата я заболя, затова отново замижа. Все пак бе видяла, че Влад я държи и съдейки по поклащането – яздеха. Тази мисъл мудно се проточи в съзнанието й, докато Лили се ...

 Елизабет седеше облегната на възглавницата в леглото с разтворена на колената си книга. Бе една от новите, които купи днес. Вече бе стигнала до шестдесета страница, откакто се бе върнала от Рамая, но нямаше спомен да е прочела и едно из...