Това не е необходима за четене част от историята. Няма да изпуснете някоя сюжетна линия, ако такива неща не са по ваш вкус. Двамата просто искаха да се обичат :)  

Ръката му потрепна нетърпеливо върху края на ризата, но Сам си наложи да не бърза, дори и всичко в него крещеше да я разкъса. Вместо това започна бавно да разкопчава копчетата едно по едно, плъзгайки ръка по горещата кожа, която се разкриваше от плата.
Устата му пресъхна. Елизабет бе съвършена. Всеки път, щом я видеше, усещаше стягане в стомаха, но сега, когато лежеше под него и му позволяваше да я докосва така… Никой не му бе давал по-ценен дар.
Косата й бе разпиляна като ореол на възглавницата. Бе прехапала устна, докато го наблюдаваше под натежали клепачи. Кожата под ризата бе бяла, недокосната от слънцето. Той бе единственият, който я бе виждал. Първият мъж, който зърваше малките й, стегнати гърди, тънката й талия. Единственият, който някога щеше да го стори.
Лизи се напрегна, когато откопча и последното копче, но Сам не искаше да й дава възможност да го спре. Боговете му бяха свидетели, че си мечтаеше да я има от толкова много време, представяйки си какво ще бъде да я докосва и целува така, че ако прекъснеше сега, наистина щеше да полудее. Покри я с тялото си и я целуна. Елизабет отначало отвърна малко вдървено, но съвсем скоро се отпусна. Чак когато Сам бе сигурен, че е прогонил всичките й притеснения и е събудил отново желанието й, си позволи да прокара пътечка с устни по шията й. Лизи прокарваше своя от огън с нежните милувки на пръстите си по гърба му, насърчавайки го безмълвно на продължи. Учестеното й дишане премина в тих стон, когато устните му се сключиха около едното твърдо, розово връхче, засмуквайки го нежно, а ръката му обгърна другата й гърда. Дребното й тяло започна да се извива под неговото, бедрата й се разтвориха, за да го приемат по-близо, но Сам се съмняваше, че тя е наясно какво прави, как точно тества самоконтролът му.
Той продължи да подклажда огъня в нея, докато Лизи вече не можеше да си намери място. Тогава продължи с целувки надолу по корема й. Не спря да я гали. Не можеше.
Не бързаше. Спускаше се бавно, а устните и пръстите му караха меката й, гладка кожа да настръхва. Ръцете й се плъзгаха хаотично по неговите, нетърпеливо, а на него му се искаше да бе свалил проклетата си риза, за да я усеща. Тялото й бе напрегнато до краен предел, потрепваше при всеки допир на устните му, изисквайки нещо, което не разбираше, но което той щеше да й даде. Бе толкова погълната от нуждата си, че въобще не усети кога той скъса бельото й отстрани с едно рязко движение.
Сам си бе представял хиляди пъти точно това – Елизабет, напълно гола пред него. Стенеща. Негова. Нито веднъж не си бе позволил да повярва, че някога ще се случи. Изведнъж осъзна, че не може да чака повече.
Вкуси я. Най-накрая. Но не успя да направи нищо повече от това, защото Лизи застина и стреснато се опита да се изтегли нагоре в леглото.
– Не. – гласът й, станал по-плътен от желанието, накара тялото му да пламне. – Не… там.
– Да. Там. – отвърна дрезгаво. Надигна се леко и я целуна под пъпа нежно. Вдигна поглед и видя тревогата в очите й, затова отново я целуна, съвсем малко по-надолу. – Вярваш ли ми, Лизи?
– Да, но… – той я погали с устни отново, а после съвсем нежно захапа меката кожа под пъпа й. Елизабет си пое рязко дъх и потръпна, но когато ръцете му погалиха бедрата й и понечиха да ги разтворят отново, тя се напрегна и ги стисна. – Сам, там… Не се прави така там.
– Прави се, амара. – каза й и отново я захапа леко. – И ще ти хареса. – и отново я целуна, а ръката му се плъзна по бедрото й: – И на мен ще ми хареса. Много.
Елизабет го гледаше скептично. Сам подозираше, че ако не бяха последните му думи, щеше да продължи да спори, но сега с видими от небето резерви се облегна назад в леглото. Напълно скована, изражението й излъчваше решимост да изтърпи странното му желание, докато може би през това време си мисли за добруването и просперитета на Рива.
Той се подсмихна леко, но вниманието му бързо се върна към важните неща. Устните му погалиха отново меката й кожа, а Лизи подскочи стреснато, прекалено напрегната в очакване на това, което трябваше да изтърпи. Тази мисъл само го амбицира още повече и ръката му започна отново нежно да мачка и притиска гърдата й, докато устните му влудяващо бавно обиколиха пъпа й. Чак когато усети, че се е отпуснала, се насочи надолу.
Краката й потрепнаха и Лизи се опита отново да ги затвори. Сам не й позволи, като нежно ги хвана и внимателно ги разтвори. Необходими му бяха няколко опита, за да открие какво й харесва. Тя бе стояла вдървена и безмълвна до този момент, но тогава от гърдите й се изтръгна изненадан стон. Елизабет го погледна почти объркано. Езикът му докосна същото място и тя потръпна, прехапала устна.
Каквито и мисли за срам и целомъдрие да бе имала, той ги прогони много скоро след това. Ръцете й се заровиха в косата му и се опитаха да го придърпат по-близко, а гласът и въздишките й огласяха стаята. Искаше да чува още, да й покаже какво бе мечтал да прави с нея. Но не можеше да я вземе така, како желаеше. Вместо това езикът му проникна в нея, карайки я да извика изненадано, преди да простене тихо. Ръката му се плъзна по корема и й обхвана гърдата й, стисна нежно зърното й между палец и показалец. Бе близо. Съвсем близо. Но вместо да достигне върха, тя спря на ръба. Пръстите замениха устните му и той се надигна, за да я погледне.
– Лизи? – повика я, а в същия миг стисна гърдата й, опитвайки я да я задържи в момента: – Отпусни се, Лизи. – заповяда й и разтри нежната пъпка между бедрата й, изтръгвайки пореден стон от устните й: – Остави го да се случи.
Сякаш само бе чакала неговото разрешение, тялото й се изви като лък, а пръстите в косата му се свиха, притискайки го към нея.
– Богове… – изтръгна се от гърлото й. – Сам…
Името му се превърна в стон, който тя повтаряше като молитва, докато удоволствието разтърсваше тялото й. Той искаше да го чуе отново. Искаше да я докосва още, навсякъде. Искаше да запечати усещането за кожата й в ума си завинаги, да я маркира с устни. Да я направи своя. Сърцето му биеше до пръсване, а панталонът убийствено го стягаше, но още не беше готов да се погрижи за себе си. Когато усети, че тялото й се отпуска лениво след екстаза, той започна отново да подклажда огъня в нея. Този път Лизи нямаше никакво желание да протестира или спори. Тялото й се повдигаше инстинктивно към него, изисквайки още. Сам й се подчини, давайки й всичко, а само след малко тя го награди с поредния сладък стон.
Когато тя отново се изви в ръцете му, дишайки тежко, Сам най-сетне започна с целувки бавно да се връща нагоре, спирайки се отново на гърдите й, преди да я покрие цялата с тялото си и да я целуне. Тялото й беше започнало отново да се събужда. Тя се изви към него, ходилото й започна да гали крака му, пръстите й го галеха подканящо по гърба през проклетата риза. Не можеше да я вземе, напомни си Сам. Първият й път щеше да е специален. Но това не означаваше, че ще я остави така. Поигра с идеята да се върне долу и да я доведе до края така за трети път, но всъщност искаше друго. Искаше да я държи в ръцете си и да я усеща притисната към него. Затова я целуна още веднъж, след което се претърколи отстрани до нея. Лизи успя само да простене недоволно от раздялата, когато той я придърпа към себе си, така че гърба й да прилепне плътно до гърдите му. Ръката му се върна на гърдите й, а другата се пъхна между краката й. Лизи извика. Сам обхвана малката й челюст с ръка и завъртя главата й настрани, за да погълне стоновете й с целувки. Пръстите му бяха намерили чувствителната пъпка между бедрата й и сега нежно я дразнеха по различен начин. Лизи да се опитваше да се извива и притиска, сама да го докосва, но ръцете му я държаха плътно прилепена към него. Изведнъж дъхът й секна и тялото и се напрегна. Той не спря да я докосва и целува, докато не усети как се отпуска с тиха, доволна въздишка. Без да мести ръцете си, Сам я притисна към себе си. Вдиша дълбоко аромата й, мечтаейки си да може да усети повече от цитрусовия й шампоан. Захапа я леко за устната, после за врата и накрая за ухото, преди да си наложи да престане и дрезгаво да й прошепне:
– Заспивай, амара.

На Елизабет й бяха необходими дълги мигове, за да събере разпилените си мисли. Не бе предполагала, че е възможно да изпитва нещо подобно. Пръстите му, устните му, езикът му… Богове, езикът му. Нямаше представа. Никой не й бе казал. Дори в момента бе убедена, че само силните му ръце я държат да не излети някъде. Сладка умора караше тялото й да тежи, но в същото време енергията струеше във вените й. Сам бе събудил нещо неподозирано в нея. Някакъв глад, жажда, нужда. Всичките за него. Да заспи? Нямаше шанс.
– Не искам. – отговори му.
Завъртя се към него. Ръцете му се стегнаха около нея, може би в опит да й попречат, но единственото, което постигна с това, бе да я притисне по-плътно към себе си. А тя може и да не знаеше много, но дори за нея бе очевидно, че я желае.
Тъмните му очи я поглъщаха напрегнато. Бръчката се бе появила отново между веждите му, сякаш не бе сигурен дали да не й нареди отново да заспива. Елизабет постави длан на бузата му и се приближи. Целуна го колкото нежно можа, стараейки се да държи глада под контрол, за да не вземе отново от него. Но дори това предизвика гърленото му ръмжене да завибрира в гръдния му кош. Тя потръпна.
– Не ми се спи. – промълви до устните му. – Искам… Искам и аз да те докосвам така.
Погледа му сякаш потъмня още повече, превръщайки очите му в черни бездни, които я поглъщаха, а ръцете му се стегнаха около нея.
– Целуни ме. – нареди й дрезгаво.
Елизабет се подчини, допирайки отново устни в неговите. Сам отново изръмжа недоволно. Ръката му се зарови в косата й, стискайки я в хлабав юмрук, а бръчката между веждите му стана по-дълбока.
– Целуни ме, амара. – нареди й отново и я дръпна към себе си. – Както трябва. – и малко, преди устните им да се докоснат, прошепна: – Няма да ме нараниш. Няма да ти дам.
Той знаеше. Естествено, че знаеше. Затова ли не бе откъснала част от него досега?
– Обещай. – заповяда му на свой ред, отказвайки да му даде повече от нежно докосване. Той изръмжа нетърпеливо, но Елизабет не се поддаде. – Обещай ми, че ще ме спреш, Сам.
– Обещавам. – той буквално изръмжа думата през стиснати зъби.
На Лизи не й трябваше нищо повече. Впи устни в неговите със стон, който се повтори, щом езикът му нахлу агресивно в устата й и въвлече нейния в танц. До тази нощ нямаше представа, че от устата й могат да излизат подобни звуци, но Боговете й бяха свидетели, че дори и да искаше, не можеше да спре – не и когато той я докосваше. Пръстите на едната му ръка се стегнаха в косата й, а тези на другата се впиха в бедрото й, задържайки я на място. Сякаш тя щеше да му избяга.
Мислите й отново се бяха разхвърчали, но когато усети бесните удари на сърцето му под дланта си, една се оформи и се задържа. Наистина искаше да го докосне.
Още преди да е имала време да започне да се чуди дали е редно да го прави, вече бе разкопчала половината от копчетата на ризата му и мушваше ръка, отпускайки я върху плоския му корем. Сам потрепна, но не престана да я целува, затова тя плъзна пръсти по горещата му кожа, по изваяните мускули. Точно както й се искаше да направи от първия път, когато го видя.
Знаеше, че тялото не бе негово, но това бе Сам. Нейният Сам.
– Мой. – прошепна между две целувки. – Обичам те.
Гърленият звук, който той издаде, я накара да потрепери. Можеше да го усети как се притискаше в корема й и усещането за него предизвикваше някакво странно вълнение, което почти граничеше със страх. Отново без съзнателно да е взела решението, ръката й се плъзна надолу по корема му и плахо, леко го докосна през плата на панталона. Сам замря. Дори престана да диша.
Беше ли объркала нещо?
– Да спра ли? – попита го.
– Не. – отговори й, а гласът му беше натежал и дрезгав от напрежение.
Елизабет се поколеба за миг, но след това с показалец проследи контура му, после започна да опознава формата му с длан. Сам пое въздух през зъбите си и затвори очи. Никога не бе виждала точно това изражение на лицето му. Напрегнато очакване, смесено с удоволствие. Харесваше му. А това я направи смела. Прииска й се да научи какво друго му харесва.
Отдръпна ръката си и го избута по гръб. Той се подчини, но я взе себе си, карайки я да ахне, когато го усети между бедрата си. Ръцете му се плъзнаха по гърба и кръста й. Едната се пъхна между телата им и я докосна. Лизи прехапа устна и му позволи да продължи за няколко мига, преди да си спомни, че искаше да прави нещо друго. Хвана китката му и го спря.
– Този път е мой ред. – каза му.
– Твой? – объркването за миг се изписа на лицето му, преди да бъде заменено от очакване. Тялото му потръпна под нейното и Сам каза нетърпеливо: – Добре.
– Колко си послушен изведнъж. – не се сдържа да го подразни и го целуна.
– Помагам ти. – каза й и подръпна долната й устна със зъби: – Да се научиш.
– Значи какво? – промърмори и с целувки извървя пътечка към врата му. – Правиш някаква саможертва ли?
– Да. – потвърди й.
Лизи го захапа нежно и се надигна леко, повдигайки вежда и усмихвайки се закачливо.
– Тогава да спра?
– Не. – отговори й, а в същия миг ръката му се плъзна по дупето и й я стисна: – Харесва ми.
Лизи прехапа устна, за да спре както стона си, така и усмивката си. Изправи се съвсем, подпряла ръце на гърдите му. Бе напълно гола пред него, върху него – и не се срамуваше изобщо. Погледът му се закова лакомо в нея и ръката му започна да се плъзга по корема й, разпращайки тръпки по цялото й тяло.
– Сигурен ли си, че не искаш да спра? Не искам да се мъчиш…
Сам я гледаше като омагьосан и сякаш не можеше съвсем да разбере какво му говори, но в същото време ръката му се плъзна нагоре и обхвана гърдата й, стискайки я леко.
– Ще страдам повече, ако спреш, амара. – каза й, а ниският му, дрезгав глас разпрати дори по-гореща тръпка от тази, която ръката му предизвика, като я стисна: – Не спирай.
Тя навлажни устни с език. Сам проследи движението с поглед и повдигна другата си ръка към лицето й. Палецът му потърка долната й устна. Лизи го захапа и сграбчи и двете му ръце, притискайки ги към леглото до тялото му.
– Не ме разсейвай. – каза му строго и се подсмихна. – Не е полезно за учебния процес.
По погледа му личеше, че не я намира за особено забавна в момента, но въпреки това остана мирен. И Лизи най-накрая се зае с онова, което искаше да направи от известно време. Откопча последните няколко копчета на ризата му и избута краищата настрани.
Дъхът заседна в гърлото й. Устата й пресъхна. Беше го виждала много пъти гол до кръста, но сега бе различно. Сега бе неин ред да го поглъща с поглед. Всеки сантиметър бронзова кожа, всеки изваян, напрегнат мускул, широките му рамене, силните му ръце. Сега можеше да докосва всичко. И тя се зае да направи точно това.
Отново легна върху него. Усещането за голото й тяло до неговото накара и двамата да простенат, а в главата й да се завъртят картини какво ли ще бъде да се допира в него, когато я няма преградата на панталона му. Тогава тя започна да го целува. Започна от устните му и бавно заслиза надолу, както той бе правил преди малко с нея. Брадичката, врата. Чувствителната част в основата му, а после ключиците и гърдите. И надолу.
Изследваше го внимателно с устни и ръце, а той дишаше тежко. Отначало стискаше ръце в юмруци до тялото си, но скоро не можа да се сдържа повече и също започна да я докосва. Тялото му пареше, сърцето му щеше да се пръсне. И това, че тя е причината, я изпълваше със задоволство и все повече смелост. Започна да го хапе нежно. Тазът му се повдигна неволно, притискайки се силно в нея. Ръката й отново го намери и го погали през плата и Сам й отговори с дълбок гърлен стон. И тогава тя се изправи, разкопча панталона му и го освободи.
Сам изведнъж отново бе застинал. Само гърдите му се надигаха и спускаха бързо. Наблюдаваше я, сякаш едновременно не искаше да я сплаши и очаква следващото й действие. А тя не бе съвсем сигурна какво да е то. Знаеше единствено, че иска да му достави същото удоволствие, което той я бе накарал да изпита.
Лизи преглътна и несигурно започна да го докосва. Не откъсваше поглед от лицето му, докато го милваше. Сам я остави да го изучи, притворил очи и толкова напрегнат, сякаш се канеше да влезе в битка. Дишането му се бе учестило, сякаш го болеше. А може би точно това се случваше, защото само след малко хвана ръката й със своята, стисна пръстите й около себе си и започна да я движи. Когато след малко я остави тя да поеме контрола, затвори очи и изръмжа ниско. Тялото му потрепваше при всяко нейно движение.
Елизабет го наблюдаваше като хипнотизирана. Да вижда удоволствието на лицето му бе почти толкова опияняващо, колкото това да получава такова от него. Още. Искаше да му достави още.
Не знаеше дали това, което прави, е правилно, или е нещо, което се случва само в книгите, но се смъкна още малко по-надолу между краката му и прибра косата зад ухото си. Усещаше погледа му върху себе си, когато се приведе над него, затова и тя го погледна. Първо докосна с устни мъжествеността му, толкова гореща в ръката й. Очите му се разшириха от изненада, а звукът, който издаде, прогони и последните й съмнения. Взе го в устата си. Сам застина за миг, когато тя завъртя език около него, но когато Лизи понечи да се изправи, ръката му бързо се зарови в косата й и я задържа на място. Тя съвсем ясно виждаше напрежението в мускулите му, колко му коства всъщност да e внимателен, когато натисна главата й надолу, за да го поеме по-дълбоко в устата си. Дръпна я назад, след което повтори, постепенно забързвайки темпото. Не й отне много време, за да разбере, че му харесва, когато го засмуква леко, а когато започна да го прави, пръстите в косата й се стегнаха силно. Изведнъж цялото му тяло се напрегна, врата му се изпъна той я дръпна рязко от себе си. Лизи не откъсваше очи от лицето му, от пълният екстаз, изписан там, когато се освободи. Ако и за него бе толкова хубаво, колкото и за нея, въобще не можа да намери и капчица срам в себе си от гордостта и задоволството, което изпитваше в момента. Продължи да го докосва с ръка и да го целува, наслаждавайки се греховно много на потрепването и забързаният му дъх. Най-накрая той пусна косата й, хвана я за ръката и издърпа нагоре, където в миг устните му намериха нейните и ги плениха.
– Харесва ми да те уча, амара. – каза й, като разделяше всяка дума с целувка, карайки я да си мечтае никога да не спира да говори. На Сам явно също му харесваше, защото дрезгавият му глас продължи да я гали: – Учиш бързо.
Елизабет се усмихна до устните му.
– Само защото много харесвам учителя. – промърмори.
– И на мен ми харесва да съм учител. – отговори й и я притисна към себе си: – Много.
– По принцип или на един конкретен ученик? – изгледа го.
– Обичам само един от учениците си, амара. – заяви й съвсем сериозно Сам, преди отново да я целуне и тихо да добави: – Само теб.
Топлината се разля в нея. Наистина не вярваше, че някога ще й омръзне да го чува. На свой ред го целуна нежно и дълго, а когато се отдръпна, му се ухили:
– Добро измъкване. Ще живееш още малко.
– Щом ще е с теб – съгласен съм. – каза й. Ръката му се плъзна по голия й гръб. Погали я по дупето и леко я стисна. Гласът му отново придоби онзи тъмен оттенък: – Имаш ли планове как да прекарам времето?
Кожата й настръхна. Лизи потърка бедра едно в друго и го целуна по рамото.
– Все ще измислиш нещо.
– Така е. – съгласи се веднага с нея Сам. Шляпна я леко и каквото и да прочете в изражението й, го накара да го направи отново. По тялото й преминаха нов вид тръпки, които сякаш с всеки лек удар се засилваха и натрупваха в центъра й: – Но ти имаш ли идеи, амара?
– Може и да имам една-две. – отвърна пресипнало и този път го захапа по рамото.
– Добре. – изръмжа й в отговор Сам и този път я плесна малко по-силно, преди да й нареди: – Кажи ми?
Кръвта й зажужа във вените. Присвиването ниско долу вече трудно можеше да бъде пренебрегнато. В името на Боговете, как можеше да й се иска да я докосва отново, след като вече я бе довел до края няколко пъти? И защо й се искаше да откаже заповедта му, за да чуе тази твърда нотка в гласа му отново, да види какво друго ще направи?
Вдигна лице към неговото и потръпна, като видя глада в очите му.
– Или какво? – отрони се от устните й.
– Уча те, амара. – изръмжа й и я стисна. – Отговори.
На какво си мислеше, че я учи? Нечистите да го вземат, не виждаше ли и сам? Тялото й се притискаше в неговото, но той стоеше и безчувствено я чакаше. И проклета да беше, това караше сърцето й да препуска.
Погледна го отново. Усещаше как срамът се завръща за пръв път тази вечер, но не му позволи да я спре. Не можеше, не и когато тялото й гореше така. Хвана ръката на Сам и бавно я издърпа напред, после между тях. Прехапа устна и остана да го държи така, полунадявайки се той да продължи сам и същевременно събирайки кураж. Не можеше да срещне очите му, затова сведе поглед. А когато той просто продължи безмилостно да чака, Лизи разтвори леко бедра и постави ръката му между тях. Вълчата усмивка в миг се появи на лицето му, а пръстите му се раздвижиха, докосвайки я съвсем леко.
– Това ли искаш, амара? – попита я най-безсрамно.
Тя преглътна стона си. Кимна.
– Какво още? – попита я.
Пръстите му я докосваха точно толкова, колкото да я подразнят, но никога така, както тялото й копнееше да бъде погалена и докосната. Елизабет се притисна в ръката му, въпреки че лицето й гореше. Навлажни устни и съвсем тихо прошепна:
– По-…силно.
Усмивката му само стана по-хищна, а пръстите му се раздвижиха така, че тя да притвори очи от удоволствие. И тогава Сам я целуна. Главата й се завъртя, а напрежението в тялото й стремглаво нарастваше с всяко движение на езика и пръстите му. Само няколко кратки мига му бяха необходими, за да я доведе до края отново. Устните му станаха по-настойчиви, сякаш се опитваше да погълне всеки звук, който излезеше от нейните. А тя се бе вкопчила в него, докато вълните на удоволствие я заливаха.
Когато отново притихна в ръцете му, Лизи откри, че не може да помръдне и мускул. Сам също трябваше да го е осъзнал, защото на лицето му бе изгряла най-самодоволната усмивка, която тя някога бе виждала. Тя успя само да му се намръщи, преди той да приглади косата й назад, да я целуне нежно по челото и да я придърпа по-близо до себе си.
Елизабет въздъхна. Караше я да се чувства съвсем дребна. Тя не обичаше да се чувства малка, но когато бе с него, когато я прегръщаше – тогава й харесваше. Чувстваше се крехка и защитена. Обичана заради начинът, по който ръцете му, с които можеше да разкъса някого на две, я обгръщаха като нежно цвете, което трябваше да съхрани на всяка цена.
Усмихна се леко и целуна брадичката му. След което се сгуши по-близо до топлото му тяло и се остави на съня.



Можете да намерите още от историята на Лизи тук: 

www.facebook.com/LizzyShayNechistite

www.leslieshayblog.wordpress.com