Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2022 04:59 - Карас - 2.2
Автор: leslieshay Категория: Изкуство   
Прочетен: 109 Коментари: 0 Гласове:
0



 Лили с мъка отвори очи и премига няколко пъти. От светлината главата я заболя, затова отново замижа. Все пак бе видяла, че Влад я държи и съдейки по поклащането – яздеха. Тази мисъл мудно се проточи в съзнанието й, докато Лили се опитваше да разбере какво е това притеснение, което изпитваше. Няколко мига по-късно спомените започнаха да се подреждат в главата й, а тя стреснато отвори очи и се надигна.
- Влад! – извика го, въпреки че нямаше реална нужда от това, понеже погледа на мъжа така или иначе вече беше върху нея. – Раните. Трябва да те превържем.
- Превързах се вече. – каза й, търсейки нещо в изражението й, което да му подскаже, че притеснението й не е искрено. Не можа да открие нищо. – Ти как си?
- Добре. – отговори му неубедено, като в същото време хвърли поглед към ръката му, за която помнеше, че е ранена. Сега ризата беше чиста и нямаше никакви следи от кръв. Това я поуспокои и тя отново се отпусна върху гърдите му. – Боли ме глава. – призна му. – Имаме ли вода?
Той й подаде манерката и я изчака да приключи, преди да я попита:
- Как направи тази мъгла?
- Аз? – изгледа го объркано Лили. Наистина помнеше мъглата, но тя се беше появила съвсем самичка от някъде. Тя не беше направила нищо, за да я извика.
- Ти. Какво направи?
- Нищо. – отговори му. – Тя сама се появи.
- Не, не се. – каза по-остро, понеже съмненията му, че го прави на глупак, се появи отново. Тонът му я накара да трепне обаче, затова се постара да звучи съвсем спокойно, когато продължи: - Войникът те държеше и щеше да те удари и тогава мъглата изведнъж излезе от теб. Не може да не си направила нищо, Лили. Помисли хубаво и ми кажи.
- Нищо. - поклати леко глава. Влад изглеждаше, сякаш ще се ядоса, което я притесни, но не знаеше как да му обясни, че наистина не е направила нищо. – Беше ме страх. Мислех, че ще ме убие. – каза му след малко. – Не. Знаех, че ще ме убие и не можех да направя нищо. После мъглата се появи, а след това ти седеше пред мен. - при това тя го изгледа нещастно. – Не знам от къде дойде мъглата и защо.
- Значи не можеш да го направиш пак? – попита замислено по-скоро себе си. Драконите понякога използваха за пръв път магия, когато са много ядосани или изплашени, а после не знаеха как да повторят резултата. Не беше съвсем невъзможно и Лили просто да е реагирала на страха. Богове, побъркваше го да не знае с какво си има работа. – Все едно. От днес няма да палим огън през нощта, само през деня за готвене.
При това му изказване тя отново го изгледа объркано. Без огън през нощта беше прекалено студено, за да може дори да се седи на едно място, а за спане и дума не можеше да става.
- През нощта е студено. – напомни му тихо.
- Но през нощта огънят се забелязва лесно и войниците могат пак да ни намерят.
Не се беше замисляла за това, но светлината на огъня сигурно наистина се виждаше много отдалеч. Тя със сигурност щеше да я види. А това значеше, че хората наоколо също щяха да ги намерят лесно.
- Няма да палим. – каза твърдо Лили и се огледа притеснено наоколо. – Има ли още войници? Тук.
- Не. Но може да дойдат отново по всяко време.
Това накара Лили съвсем да се напрегне. Мислеше, че след като Влад уби войниците, вече са в безопасност. Но явно не бяха. И как щяха да се справят, ако отново ги нападнат, а след това пак? И от къде идваха всички тези хора и по толкова много? В мъглата винаги бяха по един.
- Как ще избягаме? – попита тихо, защото не искаше гласът й да е причината някой да ги чуе и намери.
- Както избягахме и сега. Не го мисли. Може изобщо да не срещнем никой.
- Колко хора има тук? – зададе следващия си въпрос Лили, като в същото време продължаваше да се оглежда.
- Тук в момента сме само двамата. Но наоколо има много хора. Казвал съм ти за селата и градовете – обикновено там се събират и живеят повечето. Но войниците например обикалят горите.
Това до някъде я успокои, но не съвсем. Хубаво беше да знае, че хората живееха в тези градове и села и не са наоколо, но новината, че войниците са по горите не й хареса. До сега не си беше имала работа с войници и съдейки по преди малко – предпочиташе никога повече да не ги среща. Само че те двамата с Влад бяха в гора, а ако останеха в нея, нямаше начин да не попаднат на още хора, които явно ще искат и да ги убият. Лили въздъхна леко. Това всъщност до някъде я поставяше в ситуацията, в която беше и в мъглата. Никога не знаеше кога щеше да влезе новият човек, който почти сигурно щеше да се опита и да я убие. Само че там имаше жуженето, което да й подскаже, че има някой в мъглата и дори да я насочи в посоката, където е той. Докато тук всичко жужеше, скърцаше и издаваше някакъв звук и беше невъзможно да разчиташ на това, за да те предупреди.
- Колко... - започна замислено Лили. – Колко са войниците? Два? – замисли се малко за тези, които ги бяха нападнали. При нея бяха четирима и още двама я чакаха при Алистър, а сигурно е имало и още. – Шест? Повече?
- Кои войници? Тези, които ни намериха, или тези в гората по принцип?
- В гората. – отговори му. – Тези, които ще ни намерят. Колко?
- Не знам колко са. Може да са сто, може и да са няколко хиляди. – Алистър погледна към нея. Изглеждаше толкова притеснена от тази информация, че отново се опита да я успокои: - Но не е задължително да ни намерят, хлапе. Ако сме внимателни, може да не срещнем други повече.
- Ще внимаваме. – кимна му и се зае отново с оглеждането дърветата и храстите в търсене на врагове. – Влад? – повика го след няколкото секунди, които прекараха в мълчание: - Войниците винаги ли са много? Има ли по един?
- Обикновено войниците са най-малко по четирима. Един-единствен можеш да срещнеш, ако е пратен да намери или следи нещо, но дори и тогава почти винаги можеш да намериш и втори наблизо, така че ако единия умре, другия да може да се върне при останалите и да им каже какво са открили.
- В мъглата винаги влиза един. И рядко.– отговори му замислено. – Никога не съм мислила, че сте толкова много.
- Вероятно са влизали така, защото не са искали да ходят там и е ставало случайно.
- И аз не искам да влизате. – каза с въздишка и се облегна обратно върху гърдите на мъжа. От цялото взиране в дърветата главата беше започнала отново да я боли ужасно и всичко й се люшкаше, затова затвори очи. Въпреки поклащането на коня и бавното и равномерно туптене в гърдите на мъжа обаче не можеше да се отпусне и да заспи. – Какво правим, ако ни намерят, докато спим?
- Ще ги усетя преди това и ще избягаме. – отговори. – Няма страшно. Дори и да не успеем да се измъкнем, ще се справя с тях.
Чувайки това, Лили отвори очи и му се усмихна с благодарност. Щом Влад казваше, че ще се погрижи, тя знаеше, че щеше да се случи точно това. Изведнъж тревогата я напусна, а тялото й се отпусна и натежа. Напрежението, което не подозираше, че изпитва, си беше отишло. Беше в безопасност.
- Мерси. – каза му тихо. – Че ще ги убиеш.
Алистър се почувства като някакъв наемник, а думите й определено му прозвучаха като нещо, което демон би казал, но въпреки това усети, че се усмихна, преди да избута омацаната й с кръв физиономия надолу.
- Не трябва да благодариш за такива неща. Ако някой ни чуе, ще реши, че ние сме лоши.
- Не сме. – каза убедено Лили, като отново се облегна на него. – Те ни нападат. Те са лоши.
- Така е, но ако някой, който не знае за какво говорим, те чуе да ми благодариш, че ще убия някого, ще реши, че ние сме лоши. Обикновено не е прието хората да се убиват, хлапе.
Това я накара да се замисли. Можеше да разбере защо хората в селата и градовете не харесват убийците. На Лили със сигурност не й харесваше, когато някой се опитва да я убие. Преди, когато изпаднеше в такава ситуация, гледаше да избяга, а после, когато мъжът станеше достатъчно слаб – се връщаше и го убиваше. Това беше единственият начин да спре шума в главата си. Само че се беше случвало да убие и без да я заплашват. Просто защото човека е прекалено слаб, за да го изведе от мъглата. Това правеше ли я лоша? И ако я правеше лоша, не значеше ли, че някой добър трябва да я убие? Вдигна поглед отново към Влад и се вгледа замислено в лицето му.
- Ти добър ли си? – попита го.
- За някои съм, за други – не.
- Не разбирам.
Алистър сведе поглед към нея.
- Аз съм убиец, хлапе, но не убивам без причина. Онези, заради които убивам, ме смятат за добър. Тези, които убивам, ме смятат за лош. Така разбираш ли?
Лили кимна и сведе отново поглед. Остана така достатъчно дълго, че драконът да реши, че може би е заспала, но тогава тя тихо го повика, без да повдига глава:
- Влад? Аз съм лоша. Ще ме убиеш ли?
Признанието и въпросът й го изненадаха, но той не го показа. Вместо това попита:
- Защо си лоша?
- В Мъглата убивах и хора, които не ме нападат, но не мога да изведа. А и убивах само за мен. Няма кой да ме има за добра. Значи съм лоша.
Малката звучеше толкова нещастно, че Алистър за момент забрави, че може и да е демон, и побърза да я успокои:
- Не си лоша. Това, че няма кой да те смята за добър, не те прави лош. Нещата са много по-сложни. Дори хора, които всички смятат за добри, могат всъщност да са лоши. А ти си убивала, защото те е било страх от тях или защото е нямало какво друго да направиш. Не си чакала на ръба на мъглата с надеждата някой да влезе, за да го убиеш, нали?
- Не. – поклати леко глава, докато се вкопчваше в надеждата, че може все пак да не беше лоша. – Ходех там само когато бръмченето се появи и ме заведе.
- И то не изчезва, докато човекът не си отиде или не умре, нали?
- Да. Но беше по-слабо, отколкото с теб. – почувства се длъжна да му обясни. – Не болеше, но беше много, много силно и не спираше.
- На твое място и аз щях да ги убия. – каза й след малко. – В противен случай сигурно и аз щях да полудея. Важното е, че ти си отивала при тях с идеята да ги изведеш, ако е възможно. Искала си да разрешиш нещата без да се стига до убиване, но щом не е могло... – повдигна рамо. – Нормално е да се погрижиш за себе си, хлапе. Така че не си лоша.
- Сигурен ли си?
- Сигурен съм.
- Мерси. – усмихна му се леко. За втори път днес беше успял да я успокои и да премахне страховете й. Влад наистина беше добър, дори и твърдеше, че не е точно така.
- Няма за какво. - върна й усмивката.


Моля последвайте Карас тук: 
https://www.facebook.com/FireAndMist
https://fireandmist.wordpress.com/
 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: leslieshay
Категория: Изкуство
Прочетен: 238703
Постинги: 518
Коментари: 17
Гласове: 267
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031