Постинг
02.04.2023 05:13 -
Нечистите – 49.6 – отрязана сцена
Сам възнамеряваше да я изтегли веднага в сън, но когато дишането й стана равномерно, просто не можеше да се насили да затвори очи. Наблюдаваше отпуснатите й черти и как спеше спокойно до него. Отново бе изумен. Сега може би дори повече от друг път. В целият проклет свят едва ли имаше някой, който да е по-опасен за нея и въпреки това тя просто заспа, доверявайки му се, че няма да направи нищо, за да я нарани. Нито тук, нито в съня. За миг вината отново беше стегнала гърдите му и този път му трябваше повече време, за да я натика обратно там, откъдето беше изпълзяла. Когато това се случи, затвори очи, само за да ги отвори отново в градините на имението си и да види как Лизи му се усмихва, облечена с дълга до над коляното ефирна жълта рокля с толкова тънки презрамки, че почти не съществуваха. А усмивката му стана дори още по-широка, в отговор на нейната, защото не той я беше облякъл така.
– Изглеждаш страхотно, каллис.
– Нали? – Лизи хвана полата на роклята и се завъртя. – Беше крайно време да изхвърля онази прокъсана бална рокля.
Като омагьосан, той не можеше да откъсне поглед от нея.
– Знаела си?
– Не и в началото. В началото знаех само, че нося дрехи, които ти ми избираш. Веднъж може би не беше достатъчно бърз или аз осъзнах къде съм по-рано и я видях. – каза тя и се приближи до него, хващайки ръцете му. Повдигна се на пръсти и го целуна. – Благодаря ти.
– Не ми благодари. – отговори й, засрамен. Той беше голяма част от причината тя да се явява в онзи си вид толкова дълго време. – Не съм направил нищо.
Лизи пусна ръцете му, за да го прегърне през врата. Кожата-тъма му беше точно толкова гореща до нейната, колкото и на живо.
– Ако всичко, което правиш за мен, е „нищо“, страх ме е да разбера какво ще е „нещо“. – каза му и започна нежно да си играе с косата на врата му.
– Ти ми забрани да правя почти всичко, което би се броило за „нещо“, амара. – заяви й недоволно Сам. Позволи обаче на думите и това, че продължава да го прегръща и докосва, да прогонят вината му.
– Забранила съм ти само да ми правиш екстравагантни подаръци. – усмихна му се тя. – Всичко друго ти е разрешено.
– Всичко друго не е достатъчно. – възпротиви се Сам.
– Всичко друго е предостатъчно. – поправи го Елизабет. – Няма нужда да ми правиш подаръци, за да знам, че ме обичаш, Сам. Или пък за да продължавам да те обичам. В началото си мислех, че съм влюбена в коняр, ако си спомняш.
– Аз бях коняр, каллис. – усмихна й се Сам и се наведе нежно да я целуне. – И искам да ти правя подаръци. Ти си първата, на която всъщност искам да подаря всичко, а ти не го искаш. Не вярвах, че това може да е дори по-зле от това да трябва да даваш, когато не искаш.
Изведнъж Лизи можеше да си го представи преди – трупащ власт и богатство в името на Велахе. Може би успяваше да задели малко само за себе си, скрито и тайно от нея. Вероятно държеше на него почти толкова, колкото и на свободата, която си бе отвоювал. И сега искаше да го споделя с нея.
Прегърна го по-силно. Щеше й се да го накара да разбере, че той й бе напълно достатъчен. Че не трябва да се отъждествява с това, което може да й даде. Може би щеше да успее някой ден.
– Ти вече ми даде много, каллас. – промълви. – Научи ме на езика, научи ме да се бия. Даде ми дом тук. Дори днес ме остави да говоря с Чарли, а едва ли е било лесно.
– Ти си извоюва всичко сама и си го заслужи. – отговори й с нескрита гордост от постиженията й Сам, преди да й се усмихне криво: – А за днес… Аз не можех да ти помогна. – отговори й простичко: – А и той ще те пази, просто… Искаше ми се да мога да съм аз. Но ще се науча, каллис. Няма да е веднага, но ще се науча.
– Справи се доста добре, когато говорихме после в спалнята. – каза му. – Не се подценявай.
Сам я прегърна малко по-силно, принуждавайки я да се облегне на него. Осъзнаваше, че не може да се справи като Чарли и се радваше, че Лизи не го очаква от него. Това да е прям засега я устройваше, но понякога мислите му просто не бяха правилните. Ако Лизи знаеше, сигурно щеше да се изненада колко пъти последните седмици се беше питал какво тя или мошеника щяха да направят в дадена ситуация и бе коригирал действията си спрямо това. Сигурно обаче нямаше да се изненада, че все още би убил, без да му мигне окото, ако прецени, че е правилният ход. Той просто не беше човек и не можеше изцяло да го имитира. Това никога не го беше тревожило. До сега. Лизи заслужаваше нормално, а не някой, който „се справя добре“. Целуна челото й.
– Ще се справям перфектно. Ще видиш, каллис.
– За мен вече се справяш перфектно. – възрази Елизабет и му се намръщи. – Защо винаги си мислиш, че нещо ти липсва?
– Защото ми липсва и някои неща не ги разбирам, но ще ги разбера. – ухили й се. – И тогава наистина ще съм перфектен. Ще видиш колко по-дразнещ ще бъда тогава, шейа. Ще ти хареса.
– По-дразнещ? – засмя се тя. – Това не е детайл, с който да се хвалиш.
– На теб ти харесва. – обяви й, а в същото време я прихвана малко по-стабилно и, изправяйки се в пълен ръст, така че краката й да увиснат във въздуха, я понесе към имението. – И то много ти харесва. Сигурен съм, че това е качеството, което най-силно цениш в мен.
Елизабет го изгледа криво, а после се набра леко и уви крака около кръста му. Сам веднага я прихвана за бедрата. За да й бъде по-удобно, сигурна беше.
– Гарантирам ти, че не е.
– Убеден съм, че е. – ухили й се и я стисна леко. – Или искаш да ми кажеш, че повече ти харесва да съм нахален?
– Защо изборът ми е между нахален и дразнещ? – възмути се Лизи.
– Имаш друго предпочитание? – изгледа я шокирано.
– Сладък и миличък? – подсмихна се тя.
– Моля ти се, шейа. – ухили й се зъбато: – Сладкият и милият ще ги изядеш за закуска. Горките, ще те отегчат в мига, в който осъзнаеш, че ще се съгласят с всяка твоя дума и всичко, което направиш. Няма да изкараш и седмица с тях.
Тя му се намръщи и дръпна плитката му силно.
– Изкарваш ме ужасна!
– Не е вярно, те са отeгчаващи и предвидими. Наистина ли искаш нещо предвидимо, шейа?
– Хич не се опитвай да замазваш нещата! – продължи да му се мръщи. – Щяла съм да ги изям за закуска! За твоя информация, аз съм изключително сговорчива и добра! Няма да намериш по-сговорчива от мен!
– Защото вече ще си я изяла?
– Иска ми се да можех да те ритна. – изръмжа му.
– Можеш да ме захапеш. – предложи й на мига.
– Идеята не е да ти хареса.
– Тогава да ме ощипеш? – побърза да смени офертата. – Или може би да ме одраскаш?
– Да, защо направо не те целуна? – изгледа го криво Лизи.
– Може и да ме пооскубеш.
– Ако имаш толкова много желания, може би трябва да ме накараш. – подхвърли тя.
Черните му очи уловиха нейните и в следващия момент очертанията на коридора, по който я носеше, се размиха, заменени от тези на стаята й.
– Чудесна идея, каллис. – ухили й се.
В следващия миг я притисна между себе си и стената. Пръстите му се впиха в бедрата й, а устните му уловиха нейните.
Ноктите й подраскаха раменете му, докато се опитваше да го привлече дори по-близо.
– Изглеждаш страхотно, каллис.
– Нали? – Лизи хвана полата на роклята и се завъртя. – Беше крайно време да изхвърля онази прокъсана бална рокля.
Като омагьосан, той не можеше да откъсне поглед от нея.
– Знаела си?
– Не и в началото. В началото знаех само, че нося дрехи, които ти ми избираш. Веднъж може би не беше достатъчно бърз или аз осъзнах къде съм по-рано и я видях. – каза тя и се приближи до него, хващайки ръцете му. Повдигна се на пръсти и го целуна. – Благодаря ти.
– Не ми благодари. – отговори й, засрамен. Той беше голяма част от причината тя да се явява в онзи си вид толкова дълго време. – Не съм направил нищо.
Лизи пусна ръцете му, за да го прегърне през врата. Кожата-тъма му беше точно толкова гореща до нейната, колкото и на живо.
– Ако всичко, което правиш за мен, е „нищо“, страх ме е да разбера какво ще е „нещо“. – каза му и започна нежно да си играе с косата на врата му.
– Ти ми забрани да правя почти всичко, което би се броило за „нещо“, амара. – заяви й недоволно Сам. Позволи обаче на думите и това, че продължава да го прегръща и докосва, да прогонят вината му.
– Забранила съм ти само да ми правиш екстравагантни подаръци. – усмихна му се тя. – Всичко друго ти е разрешено.
– Всичко друго не е достатъчно. – възпротиви се Сам.
– Всичко друго е предостатъчно. – поправи го Елизабет. – Няма нужда да ми правиш подаръци, за да знам, че ме обичаш, Сам. Или пък за да продължавам да те обичам. В началото си мислех, че съм влюбена в коняр, ако си спомняш.
– Аз бях коняр, каллис. – усмихна й се Сам и се наведе нежно да я целуне. – И искам да ти правя подаръци. Ти си първата, на която всъщност искам да подаря всичко, а ти не го искаш. Не вярвах, че това може да е дори по-зле от това да трябва да даваш, когато не искаш.
Изведнъж Лизи можеше да си го представи преди – трупащ власт и богатство в името на Велахе. Може би успяваше да задели малко само за себе си, скрито и тайно от нея. Вероятно държеше на него почти толкова, колкото и на свободата, която си бе отвоювал. И сега искаше да го споделя с нея.
Прегърна го по-силно. Щеше й се да го накара да разбере, че той й бе напълно достатъчен. Че не трябва да се отъждествява с това, което може да й даде. Може би щеше да успее някой ден.
– Ти вече ми даде много, каллас. – промълви. – Научи ме на езика, научи ме да се бия. Даде ми дом тук. Дори днес ме остави да говоря с Чарли, а едва ли е било лесно.
– Ти си извоюва всичко сама и си го заслужи. – отговори й с нескрита гордост от постиженията й Сам, преди да й се усмихне криво: – А за днес… Аз не можех да ти помогна. – отговори й простичко: – А и той ще те пази, просто… Искаше ми се да мога да съм аз. Но ще се науча, каллис. Няма да е веднага, но ще се науча.
– Справи се доста добре, когато говорихме после в спалнята. – каза му. – Не се подценявай.
Сам я прегърна малко по-силно, принуждавайки я да се облегне на него. Осъзнаваше, че не може да се справи като Чарли и се радваше, че Лизи не го очаква от него. Това да е прям засега я устройваше, но понякога мислите му просто не бяха правилните. Ако Лизи знаеше, сигурно щеше да се изненада колко пъти последните седмици се беше питал какво тя или мошеника щяха да направят в дадена ситуация и бе коригирал действията си спрямо това. Сигурно обаче нямаше да се изненада, че все още би убил, без да му мигне окото, ако прецени, че е правилният ход. Той просто не беше човек и не можеше изцяло да го имитира. Това никога не го беше тревожило. До сега. Лизи заслужаваше нормално, а не някой, който „се справя добре“. Целуна челото й.
– Ще се справям перфектно. Ще видиш, каллис.
– За мен вече се справяш перфектно. – възрази Елизабет и му се намръщи. – Защо винаги си мислиш, че нещо ти липсва?
– Защото ми липсва и някои неща не ги разбирам, но ще ги разбера. – ухили й се. – И тогава наистина ще съм перфектен. Ще видиш колко по-дразнещ ще бъда тогава, шейа. Ще ти хареса.
– По-дразнещ? – засмя се тя. – Това не е детайл, с който да се хвалиш.
– На теб ти харесва. – обяви й, а в същото време я прихвана малко по-стабилно и, изправяйки се в пълен ръст, така че краката й да увиснат във въздуха, я понесе към имението. – И то много ти харесва. Сигурен съм, че това е качеството, което най-силно цениш в мен.
Елизабет го изгледа криво, а после се набра леко и уви крака около кръста му. Сам веднага я прихвана за бедрата. За да й бъде по-удобно, сигурна беше.
– Гарантирам ти, че не е.
– Убеден съм, че е. – ухили й се и я стисна леко. – Или искаш да ми кажеш, че повече ти харесва да съм нахален?
– Защо изборът ми е между нахален и дразнещ? – възмути се Лизи.
– Имаш друго предпочитание? – изгледа я шокирано.
– Сладък и миличък? – подсмихна се тя.
– Моля ти се, шейа. – ухили й се зъбато: – Сладкият и милият ще ги изядеш за закуска. Горките, ще те отегчат в мига, в който осъзнаеш, че ще се съгласят с всяка твоя дума и всичко, което направиш. Няма да изкараш и седмица с тях.
Тя му се намръщи и дръпна плитката му силно.
– Изкарваш ме ужасна!
– Не е вярно, те са отeгчаващи и предвидими. Наистина ли искаш нещо предвидимо, шейа?
– Хич не се опитвай да замазваш нещата! – продължи да му се мръщи. – Щяла съм да ги изям за закуска! За твоя информация, аз съм изключително сговорчива и добра! Няма да намериш по-сговорчива от мен!
– Защото вече ще си я изяла?
– Иска ми се да можех да те ритна. – изръмжа му.
– Можеш да ме захапеш. – предложи й на мига.
– Идеята не е да ти хареса.
– Тогава да ме ощипеш? – побърза да смени офертата. – Или може би да ме одраскаш?
– Да, защо направо не те целуна? – изгледа го криво Лизи.
– Може и да ме пооскубеш.
– Ако имаш толкова много желания, може би трябва да ме накараш. – подхвърли тя.
Черните му очи уловиха нейните и в следващия момент очертанията на коридора, по който я носеше, се размиха, заменени от тези на стаята й.
– Чудесна идея, каллис. – ухили й се.
В следващия миг я притисна между себе си и стената. Пръстите му се впиха в бедрата й, а устните му уловиха нейните.
Ноктите й подраскаха раменете му, докато се опитваше да го привлече дори по-близо.
Няма коментари
