Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2023 05:30 - Карас: Нов свят – 9.3
Автор: leslieshay Категория: Изкуство   
Прочетен: 91 Коментари: 0 Гласове:
0



 Елфската територия бе едно от най-красивите места в света, както всеки един от малцината, допускани в нея, бе готов да сподели без колебание. Елфите също бяха наясно с този факт, затова обичаха големите прозорци и широките тераси. Към точно една такава Ролан поведе Алистър сега, а само след минути две прислужници донесоха подноси с приятно изстудено бяло ароматно вино, както и две плата – едното с различни видове сирена, кашкавал и месо, а другото с плодове на малки хапки и набор елфски сладкиши.
– Наздраве! – вдигна чашата си елфа. – За първата ни среща!
Алистър промърмори нещо и също вдигна чашата си, а след като се чукнаха, я пресуши на две глътки и си наля още една, която също преполови набързо.
– Виното наистина го бива. – отбеляза след малко, загледан в града под тях.
– Любимото ми за сезона. – сподели заговорнически Вертос. Алистър не продължи разговора и елфът остави тишината да се проточи известно време, преди да каже: – Сигурно е било доста странно да се събудиш в онези развалини под тонове прах и всичко да е същото, но не съвсем.
Драконът повдигна рамене.
– Не беше нищо, с което да не мога да се справя.
– Това ще бъде интересен разговор. – почти като разговор с демон, помисли си Ролан и отпи от чашата. – Все пак си стигнал до тук. Или поне по-голямата част от теб беше донесена. Но едва ли ти е било лесно да не знаеш какво се е случило, докато си спал.
– Докато бях при Верде, успях да прочета това-онова и ми се поизясни. – отвърна Алистър и се намръщи. – Ако баща ми можеше да види до къде сме я докарали сега, сигурно никога нямаше да повярва. Драконите да се крият при елфите. – изръмжа тихо и изпразни чашата си. – Никой ли не се е опитвал да направи нещо за цялото това време?
– Чувал съм, че загубата на Морнел доста ги е разклатила. После тъкмо се посъвзеха малко и се случи това с Карас, което буквално ги срина. За да им е още по-лесно, в територията се разрази и бунт сравнително скоро след това. Чистокръвни се надигнаха срещу смески – грозна картинка, с която няма да те занимавам сега. – Ролан напълни отново чашите им. – Ти какво мислиш да правиш с това?
– С кое?
– С всичко. – отговори му Ролан. – Лили, драконите, хората, с теб дори.
– Лили си е Лили. – отговори Алистър и приключи и с третата си чаша. Сигурно беше заради факта, че не беше пил кой знае колко, откакто се събуди, но вече започваше да усеща леко замайване. Обикновено на драконите им трябваше да изпият доста бързо поне литър силен алкохол, за да стигне до тук. – Останалото си е моя каша и трябва да намеря начин да я оправя. Все още не съм сигурен как. Щеше да е по-лесно, ако бях Господар обаче. – помълча и после замислено продължи: – Чудя се дали има някакъв начин да дръпна на магия…
– Поне аз не знам за такъв начин. – въздъхна Ролан, след което изгледа сериозно мъжа пред него. Боговете са му свидетели, че се опита да е деликатен, но явно Карн беше прав за себе си – той просто не вдяваше ама грам от намеци. – Виж какво, опитвах се деликатно да те накарам да разкажеш за това как приемаш смъртта на родителите ти. Какво ти минава през главата, като се сетиш за това, и на кого по какъв начин искаш да извиеш врата. От личен опит знам, че говоренето, дори на безсмислици, помага. Така че – започвай да говориш.
– Личен опит? – попита вместо това Алистър и си наля нова чаша. – Ти си сина на Горред Вертос, нали? Приличаш на него.
– Да, не си първият, който ми го казва. Но не измествай темата. Говорехме за теб и какво се върти в главата ти последната седмица.
– Кога умря? – попита Карн.
– Отдавна, но сега говорим за теб. – натърти му елфа и си пресуши чашата на един дъх.
– И моят е умрял отдавна. Ами майка ти?
– И тя. – и го изгледа криво. – Виж, Карн, няма как да говорим за твоя проблем, ако разпитваш непрекъснато за мен. Просто не става по този начин, а тази романтична среща е в твоя, а не в моя чест все пак.
– Изглеждаш изнервен. – отбеляза Алистър. – Чудно как си успял да се докопаш до принцесата, ако си се държал така и на вашата първа среща. Тя се опитва да те опознае, а ти се мръщиш.
– Държа да кажа, че първата ни среща е била много романтична! – обяви му театрално елфа. – Виждали сме се цели две седмици почти всеки ден, след което съм й дал пръстен и тя даже го е приела! Така че подхода ми е много добър, но ти не искаш да съдействаш. Грам.
– Това е защото… чакай, какво бяха казали на Зед веднъж? А, да, защото съм се опарил преди и сега съм предпазлив. – каза драконът и кимна, за да подчертае думите си, а после изгледа Ролан и попита: – А ти? Говориш така, сякаш не си бил на първата среща.
– Не я помня. – сви леко рамене, примирявайки се, че явно разговора ще протече не по замисъл, а както Алистър е решил да върви. – Но Линали разказва историята при всеки удобен случай, така че скоро сигурно и ти ще я чуеш.
– Колко малък си бил, че да не помниш? Имам предвид, че ако дървеният пръстен, който Линали носи на верижка, е твоя, трябва или да си бил дете, или наистина не те бива с ръцете и си леко малоумен.
– Бил съм на шест и творението ми е шедьовър! – обяви му гордо.
– Значи би трябвало да помниш. – заключи драконът. – Родителите ти някъде по това време ли умряха?
– Три години по-късно. Предполагам, че и за това ще питаш как е станало, нали?
– Няма да те карам. – каза Алистър и повдигна рамене. – Но ако държиш да говорим за моите умрели родители, ще трябва първо да говорим за твоите.
– Звучи ми честно, въпреки че не така си представях нещата. – въздъхна елфа и отново напълни чашите им, след което отпи една голяма глътка. – Като цяло съм бил почти на девет, когато се е случило. Баща ми и майка ми бяха демонолози, както сигурно знаеш. Този ден са ме били взели с тях в лабораториите. Казвали са ми, че всъщност доста често съм ходил там, но този ден са призовавали някакъв демон. Оказал се по-силен, магиите за задържане не издържали, а господаря му явно е припаднал. Демонът излязъл извън контрол и общо взето бил избил всички, които по това време са били там, като успял да разруши и голяма част от помещенията, преди елфът, който го е призовал, да умре и да го прати обратно. Прекарал съм два дни под отломките, преди да ме намерят. Явно родителите ми са ползвали някаква бариера, която е успяла да ме защити, докато не са ме намерили. Но като цяло нямам почти никакъв спомен от тогава. Само чувството за сковаващ страх, някой и друг писък и миризмата на кръв. – изпи и останалата част от виното и се усмихна криво на дракона. – В общи линии това се е случило.
– По-добре е, че не помниш. Не че и аз помня. Изгубих съзнание, преди да го видя. – помълча няколко мига, вперил поглед в чашата си. – Щеше да е най-добре, ако бях умрял. Тогава баща ми нямаше да губи време да ме затваря в гробницата, ами щеше да успее да се измъкне и тогава нищо от това нямаше да се случи. Щеше да е още по-добре, ако имаше някой кадърен начело на отбраната, вместо мен. Даже обещах, че няма да допусна някой да пробие. Че ще ги пазя. – усмихна се безрадостно, отпи от виното и каза: – Може би трябва да използват това за пример, когато говорят за лошите последствия от обещанията, които не можеш да изпълниш.
– Ако аз не съм бил там, сигурно са щели да използват бариерата, за да се защитят от демона. – докато говореше, Ролан напълни отново чашите им и вдигна своята за наздравица. – За лошите случайности и решения!
Алистър се усмихна леко и чукна чашата си в неговата.
– Съдейки по себе си, ти се иска да заличиш Лоугън от лицето на земята. – каза в прав текст елфаът. – Какви планове си обмислил до сега?
– Война. – каза Алистър простичко. – Друг начин няма.
– Смея да се съглася с това. – кимна леко в отговор Ролан. – Но за война трябва войска. Предполагам, че вече си си блъскал главата и над това, но какво си измислил за момента?
– Драконите няма да сме достатъчни. Не знам и с какви смески разполагаме, но при всички случаи ще дойдете и вие. Ще трябва също да намеря начин да убедя и Мрачните, въпреки че не би трябвало да е кой знае колко трудно.
При това Ролан се изсмя тихо.
– Май виното ти е дошло в повече. Да убеди Мрачните щяло да е лесно. Не знам как е било по твое време, Карн, но Мрачните прекратиха напълно всякакви връзки с външния свят преди малко повече от седемстотин години. Дареон все още има начин да разменя някое и друго съобщение с тях, но до там.
– Дареон не е принц там, затова.
– За съжаление и принцовете, и принцесите си ги пазят много добре и не разполагаме с някой, който да ти свърши работа.
– Имаме един принц. – каза Алистър.
– Така ли? – попита го с интерес елфът, като в същото време се чудеше дали пък виното наистина не го е хванало. – И къде си го скрил?
– Беше в една гробница до скоро, после поживя сред демони за известно време, а накрая го донесоха тук. – усмихна се на невярващия и изпълнен с подозрение поглед на елфа. – Много е чувствителен, затова не го гледай така, когато го видиш.
– Мисля, че ти стига толкова вино за днес. – успя да каже елфа и дръпна почти празната кана по-далече от него.
– Майка ми беше втора принцеса на територията им, Вертос. – каза Алистър. – Така че съм принц. Не че мъжете имат особено значение там, но все пак тяхната кръв тече и в мен.
– Майка ти? – попита сащисано елфа. – Но как?
– Баща ми и Бран са имали работа при Мрачните и им се е налагало да отиват там няколко пъти за по-дълги визити. Баща ми и майка ми са се запознали, харесали са се и така.
Ролан продължаваше да мига стъписано насреща му. От много отдавна не беше чувал или виждал нещо, което да го изненада толкова. И сега му се струваше нереално, за това погледна съмнително няколкото глътки вино в чашата си.
– Значи баща ти просто е поискал майка ти и те са му дали втората си принцеса?
– Да, бе. – изсмя се драконът. – Баща ми я е отвлякъл, естествено.
– Естествено. – повтори след него елфът и допи виното от чашата си, което му даде все пак достатъчно време да се отърси от шока. – Последните две седмици са наистина интересни. Първо демон, сега – принц. Чудя се какво ли ще е следващото немислимо нещо, което ще извадиш?
– Ако всичко мине по план, ще има още нещо.
– Така ли? – попита с нескрит интерес елфът и опря лакти на масата. – Ще споделиш ли какво е то?
– Първо ми разкажи за града. Бран каза, че има и ваши смески там.
– Не е голям, но не е и малък. Всички смески са там. След бунта Територията вече не е безопасно място за тях, затова Бранислав и драконите се съгласиха да приемат всички желаещи там. Има някъде около шест хиляди население. От една страна ги крие Територията, от другата е океана, но точно там има много малки острови и подводни скали, така че много рядко и само някой заблуден кораб минава. За сега им е комфортно, до колкото е възможно.
– Някаква идея колко от тях са в състояние да се бият?
– Почти всички, ако нямаш проблем с възрастта и пола. – отговори му Ролан. – Ако решиш да не взимаш прекалено малки или по-възрастни, както и да не принуждаваш тези с деца, които не желаят да ги оставят… – Ролан примижа замислено. – Не съм бил скоро там, но предполагам, че може би между две и три хиляди. В най-оптимистичният ми вариант.
Алистър кимна.
– А от вас? Колко биха тръгнали на война?
– Да кажем, че си много, много, ама зверски убедителен, успееш да изкараш нещо, което да ни накара за малко да забравим, че сме пред гражданска война, както и да ни убеди, че има смисъл да излизаме от територията и да нападаме хората. Тогава може би Съвета ще ти отпусне хиляда, ако си късметлия, дори хиляда и петстотин армия. Но трябва да си много убедителен и да няма никакво съмнение в плана ти.
– Това е лесно. – махна с ръка Алистър и замърмори по-скоро на себе си. – Значи към две хиляди смески и две хиляди елфи. Вероятно хиляда от Мрачните, като всеки от тях ще призове поне един демон… Няма да е достатъчно. И някой все пак ще трябва да убие Лоугън… Да, определено ще се наложи. – въздъхна. – Ще ми откъсне главата.
– Лоугън ли? – попита го елфа. – Не, че искам да те дразня, но ако изобщо припариш до него – със сигурност ще ти я откъсне.
– Не, не Лоугън. Баща й. Исках да избегна този момент, но просто няма друг начин, нали?
– Баща й? – Ролан се чувстваше като глупак да повтаря всяка негова дума, но дори самата мисъл му се струваше абсурдна. – Говорим си за демонът, изграждащ Мъглата, нали? Не искам да ти попарвам ентусиазма, но дори и тя да не е демон в пълния смисъл на думата, както твърдиш, дори и баща й наистина да изпитва някакви чувства към нея, със сигурност не изпитва нищо освен омраза към теб. Ако има някаква истина в това, което знаем за децата на демоните, единственият ти шанс е да я държиш като заложник. Ножа ти да не пада от гърлото й дори за миг и да си готов и при най-малкото движение от негова страна да я убиеш.
– Глупости. Просто трябва да го накарам да повярва, че ще я убия, докато не ми даде името си.
– Той е демон, Карн. – напомни му Ролан. – Как очакваш да го убедиш в каквото и да е, като те по принцип не вярват и на една наша дума?
– Той я усеща. По принцип развалянето на заклинания, които са активни толкова дълго време като нейните за ограничаване на мъглата, не е съвсем безопасно. Ще има някакво отражение върху нея, така че ми остава само да се възползвам и да го накарам да си мисли, че аз й правя нещо.
Ролан остана загледан в дракона няколко мига, докато мислите му трескаво се стрелкаха. Ако успееха да се докопат до името на толкова силен демон, какво ли можеха да научат от него? Само идеята да надхитри толкова лукаво същество като него го изпълваше с нетърпение да се захване със задачата.
– Всъщност, ако наистина я усеща, то тогава е усетил, когато Милене я уби няколко пъти. Ако преди или след развалянето накараме Линали да й спре сърцето още два-три пъти, мисля че няма да имаш проблеми с това да го преметнеш.
– Вертос, тъкмо бях започнал да не те мразя чак толкова. – думите му не бяха остри или груби, но заплахата в гласа на Алистър бе осезаема. – Защо трябваше да го разваляш сега?
– Ей, само предлагам. – вдигна помирително ръце елфа. – А и Линали никога няма да се съгласи да го направи, ако има дори минимален шанс наистина да я убие или да й навреди по някакъв начин. Даже сигурно преди това би я приспала, така че Лили нито ще я боли, нито ще разбере, че нещо й се е случвало.
– Няма да убиваме Лили. – изръмжа Карн и впи поглед в елфа. – Ясно ли е?
– Няма да я убиваме. – съгласи се бързо Ролан.
– И за да имаш нещо смислено, с което да си запълваш времето – Оливър и Зед са някъде около територията. Искам да изпратиш съобщение на Оливър, и само на него, да се свърже с Верде. Бран потвърди, че това е един от хората, които помагат на смеските, така че трябва да има някакъв начин да си говорят безопасно. Кажи му да му предадат да се свърже с мен възможно най-бързо и да не си отваря устата пред чичо ми или който и да е друг. – после добави почти сърдечно, въпреки че ледената нотка в гласа му също се усещаше: – Ти също бъди така добър да си държиш езика зад зъбите, става ли? Ще е много жалко, ако след тази чудесна първа среща открия, че все пак не си подходящия.
– Още срещата не е приключила, а вече ме сложи под чехъл. – измърмори Ролан. – А какво да правя, ако Оливър откаже да предаде съобщението без да знае защо го прави?
– Кажи му, че ще го убия. – отвърна Алистър и му напълни чашата.
Ролан премига.
– Винаги ли си бил толкова любезен, или сега си кисел заради всичко случило се до момента?
– Как, по дяволите, съм кисел? – намръщи му се драконът.
– Не, недей да се цупиш сега! – каза притеснено елфа и побърза да му напълни чашата отново с вино. – Ето! В знак на най-добри чувства ти предлагам последната чаша вино! И даже още довечера ще се постарая да говоря с Оливър!
– Продължавай в тоя дух и скоро мога и да спра да те мразя изобщо.
– Имам трета кана от другата страна. И поръчах още храна, преди да дойдем тук.
– Бран ми каза, че има надежда за теб. – усмихна му се леко Алистър. – Каза и че по едно време си гледал да присъстваш, когато е разказвал за мен, но съм по-склонен да мисля, че те е взел за заложник.
– Всъщност исках да чуя повече за този, който е спасил Територията и Лина. Само че от разказите му не очаквах точно теб. Ида кажа, че трябваше да гледаш криво, да ръмжиш по някоя и друга дума, да се мръщиш и да убиваш наляво и надясно.
– По принцип това правя, но ми наредиха да се държа прилично с теб. – повдигна рамене драконът. – Ако ще те накара да се чувстваш по-добре, дори не знаех, че спасявам Линали тогава.
– Как така не си знаел? – изгледа го объркано. – На нея отвсякъде й личи, че е от кралското семейство.
– Бях покрай Територията на път за друга задача, когато срещнахме малък отряд червени наметала. Естествено, убихме повечето и си хванахме няколко, които ни разказа, че се готви удар срещу елфите късно същата нощ. Събирала се войска от над пет хиляди в покрайнините от вече почти седмица. При това се свързах с баща ми и му казах, а той ми нареди да се махна от там и да си продължавам мисията. Щял да дойде с неговата част. Само че неговата част беше на два дни полет – в никакъв случай нямаше да стигнат навреме. Свързахме се с контакта ни в Територията, който ни пусна вътре. Казахме и на Дареон и докато се караха да свикват ли Съвета, или не, хората нападнаха малко след свечеряване. – взе си парче сирене, а погледът му стана някак разсеян, докато си спомняше. – Беше кланница. Вие не бяхте подготвени, а моята част се състоеше от петстотин души. Ако Оливър и Зед не бяха с нас, сигурно щяхме да умрем. Междувременно Дареон беше наредил да изведат Линали, Вербак и разни други деца от замъка през тунелите до някакво убежище и честно казано си мислех, че са в безопасност. Само че по едно време чух детски писъци. Помислих, че са нападнали някое семейство, което не е успяло да се скрие навреме. Докато стигна до там, десетина от общо двайсет хлапета вече бяха мъртви, другите се мъчеха да избягат. Убих войниците и с още една смеска изведохме останалите деца в безопасност. Оставих ги там и не се сетих повече за тях, докато не изтласкахме червените наметала. После разбрах, че това е била групата от замъка и Линали и Вербак са били там. – погледна към Ролан и повдигна рамо. – Както виждаш, не съм предприел някакви свръх героични подвизи специално за да спася принцесата. Дареон обаче ми каза, че цялата територия ми е длъжник, което определено помогна баща ми да не ме убие, когато разбра какво точно съм правил.
– Е, можело е да оставиш Вербак. – смрънка под нос елфа по-скоро на себе си. – Но предполагам, че хвалбата на Дареон настина ти е помогнала поне мъничко, след като все пак си жив!
– Не харесваш Вербак, защото е сгоден за Линали, или има друга причина? – попита Алистър, изведнъж отново сериозен.
– Повече първото, по-малко второто. – и за да избегне по-сериозно разпитване относно личните си драми, реши да се опита да му насочи вниманието в другата посока: – Вербак има малко крайни виждания относно реда и дисциплината. Също така е твърдо против смеските и дори и да нямам твърди доказателства за това, съм повече от сигурен, че той дърпаше конците на онзи бунт.
– Баща му също не беше голям почитател на смеските. – каза Алистър. – При онова нападение той настояваше най-много за свикване на Съвета. Като командир на армията не можел просто да прати хората си заради думите на някакъв мелез.
– Обявил те е за мелез?
– Е, аз съм мелез. Майка ми е елф, нямах и магия. Не беше нито първия, нито последния, който ме е наричал така.
– Да, но ти все пак си Карн… – недоумението на Ролан как може който и да е да се отнася така със сина на Повелителя на драконите беше голямо. – Поне със сигурност е син на баща си, ако не друго. – поклати глава. – Но няма да те занимавам с елфска политика. Толкова е скучна, че дори на нас не ни се занимава с нея.
– Не, искам да знам. – каза Алистър.
– Какво пък, днес явно имаме ден за откровения. – сви рамене елфът. – Предполагам ти е известно, че елфите се делят на такива, които мразят смеските и неофициално се наричат чистокръвни, и такива, които или не ги интересува, или ги подкрепят, главно защото някой член от семейството или близък приятел е смеска, но това е друга история. Дареон подкрепя смеските, Вербак е зад чистокръвните. Като изключим боричкането за власт и престиж, Дареон разклати доста положението си, след като даде мястото за Еленир на драконите. Когато разреши бегълците да минават през територията и нареди да им се окаже всяка помощ, от която биха се нуждали, за да стигнат живи до града – допълнително изостри ситуацията. Пак по негово управление територията ни се сви, загубихме доста градове и елфите в тях и все в тоя дух. От другата страна е Вербак. Отгоре на всичко наследи поста на Военен командир, което си е следващата по важност титла след краля и кралското семейство. Засега войната се води със слухове, тук-там някой премерен бунт или набез, за който се обвиняват смески и мекото управление на Дареон. Не е изключение на отявлените му противници да им се случват инциденти, след като са си загубили поста, ако са имали такъв. А и като цяло не е особено добре с нервите. – подметна сякаш помежду другото. – Доста лесно избухва, не търпи критики и между нас да си остане, но Лина малко я е страх от него, въпреки че до сега избухванията му пред нея са били насочени все към мен. – взе едно парче кашкавал и го размаха пред лицето си. – Споменах ли, че в момента спи със Серрес?
Алистър премисли за малко информацията, а после попита:
– А ти какво правиш по въпроса?
– Старателно му лазя по нервите.
– Как? Освен очевидното.
– Старая се да вижда само очевидното. – отговори му, докато се опитваше да прецени дали може просто така да се довери на дракон, който познава едва от няколко дни. Дори самият факт, че обмисляше да му каже, беше абсурден. Ако някой ги чуеше, главата на Ролан щеше да хвръкне още преди вечеря, но от друга страна, Карн му беше споделил своя план, а на Вертос наистина нямаше да му се отрази зле още малко помощ, дори и като съвет. – Какво пък. Да кажем, че не всички, които са против това Вербак да стане крал и да подгони официално смеските, си затварят очите. Само че цялото нещо е доста дискретно като изпълнение и за мое съжаление е още по-дискретно от към сила, но с малко повече късмет след десетина години може и да сме готови да направим нещо по-сериозно по въпроса.
Значи елфите си бяха сформирали съпротива. Алистър веднага започна да мисли как това може да му помогне. Десет години определено беше прекалено дълго време и изглежда и Вертос би предпочел да направи нещо по-скоро. Още повече, че не се знаеше дали Вербак нямаше вече да е на трона до тогава.
– Какви са плановете ви в общи линии? Какво ще направите, след като неутрализирате Вербак? Кой е начело?
– Имаме нещо подобно на съвета. – отговори му уклончиво. – Общо взето сме разделени на групи. Всяка група познава само един човек на по-горното ниво, който пък познава един над него и така, докато не се стигне до пет-шест елфа, които координират нещата.
– И ти си един от тях. – заключи драконът.
– С мен биха станали седем. Аз съм по-скоро като съветник. Давам идеи, когато закъсат, а и проверявам останалите членове дали са добре и имат ли нужда от нещо. Което – държа да отбележа – никак не е умно, защото първо моята глава ще хвръкне, ако нещо се обърка.
– Това не звучи като обикновен съветник, Вертос. – каза му Алистър и забарабани с пръсти по чашата си. – Добре, убиваме Вербак. Кой ще се ожени за Линали? Ти?
Елфът почти се засмя. Нямаше как, когато изведнъж Алистър се включи убедено в цялото нещо и даже не изпитваше съмнения в убийството на Вербак. Нещо, в чийто успех дори Ролан все още се съмняваше, но бе доста сигурен, че трудно ще се размине с живота си.
– Линали… – запъна се за миг, защото пред никой друг до сега не го беше казвал. – Много се надявам да съм аз, защото не ми се убиват още елфи.
Алистър кимна одобрително. Все още не познаваше добре Ролан, но Бран вече му беше разказал за него, докато се опитваше да го убеди да го приеме. Беше амбициозен, наблюдателен и най-вече умен. Най-младият член, приеман като Старейшина в Съвета – беше влезнал само на сто и осемдесет години. Дори и Дареон или Линали да му бяха помогнали да заеме поста, самият факт, че изобщо е бил сред кандидатите на тази наистина крехка възраст за елф, говореше страшно много на Алистър. Чичо му не му беше споменал за съпротивата, но му беше разказал в детайли за Вербак, бунта преди шестстотин години и други неща, така че Карн не беше кой знае колко изненадан, че Вертос е предприел нещо, особено като се имаше предвид какво чувства към принцесата. И дори и демонологът да се преструваше на едва ли не незначителна фигура, Алистър би си заложил главата съвсем спокойно, че той ръководи всичко.
Драконът не вярваше особено в Боговете, но точно в момента нямаше как да не им благодари за съдействието.
– Искам двамата с теб да сключим сделка. – каза Алистър.
– А още не сме свършили дори с първата си среща! – възкликна театрално елфа. – Но пък най-вълнуващите неща се случват непланирано. Какво предлагаш и какво искаш, Карн?
– Ти ще ми помогнеш да организирам войната, а аз ще те направя крал.
– Какво ли ще ми предложиш на втората среща? – смотолеви Ролан. – Накара го да прозвучи сякаш е достатъчно да щракна с пръсти и армията да се появи. – при това щракна, след малко още веднъж и се огледа наоколо. – Не, няма войска.
– Много е просто. Просто трябва да разклатим вярата във Вербак и поддръжниците му. – Алистър подхвърли парче сирене и го улови с уста.
– Трябва да те уведомя, че от години се опитвам и все още си е здраво вкоренена.
– Да, но сега имаш мен и един специален демон. – каза драконът и си взе парче праскова. – Колко нестабилна е всъщност Милене?
– Признавам си, че е малко истерична. Случвало се е няколко пъти да крещи дори по демони, че не я слушат. А и не може да губи. И е доста изобретателна. – елфът изгледа преценяващо мъжа пред него. – Мислех, че не правим нищо, което да застрашава специалния демон, а сега си готов да я рискуваш?
– Явно не си слушал историите, които Бран ти е разказвал за мен, достатъчно внимателно. В противен случай щеше да си наясно, че съм загубил общо двайсет души от частта ми за всичките онези години. А сме били на доста по-опасни места от елфския дворец.
– Да, но сега имаш специален демон, който може да умре по-лесно от дете, а от другата страна е злопаметен специалист в изтребването на демони от най-високия успешно призован клас. Прости съмненията ми, но везните са наклонени доста по-зле от обикновено.
Алистър въздъхна.
– Искаш ли помощта ми, или не, Вертос?
– Определено я искам. Просто ми е малко странно, че с такава готовност ми я предлагаш. Честно казано се бях подготвил за поне още няколко срещи.
– Знаех за теб почти всичко, което ме интересуваше, още преди дни. Трябваше да науча само още няколко неща и ти любезно ме покани на тази среща. Реално ще е повече от лесно да ви накарам доброволно да се включите във войната, при това няма да се наложи и да ви моля и убеждавам, но винаги е по-добре да имам някой вътрешен човек с връзки, който да забърза нещата. Ти си идеален за целта и определено предпочитам крал на територията, който да не ни мрази.
– Това значи ли, че ще ми разрешиш да участвам и в разчитането и премахването на заклинанията?
– Само ако измислиш как да накараме Милене да се опита да направи нещо на Лили. – каза Алистър.
– Само това? – подсмихна се доволно елфа. – Ако е само това, подозирам че скоро може и да се отдаде възможност. Няма начин Серрес да не се опита да се докопа до Лили. А пък с тези нови и интригуващи резултати от опитите, които ще покаже днес и утре…
– В такъв случай, щом изпълниш твоята част, ще те оставя да асистираш на Бран.
– Толкова лесно се съгласи, че сега изобщо не съм сигурен дали не е било още отначало в планът ти. – обяви му намръщено Ролан.
Алистър повдигна рамене, усмихна се леко и отпи от виното си.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: leslieshay
Категория: Изкуство
Прочетен: 238740
Постинги: 518
Коментари: 17
Гласове: 267
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031