Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07 06:21 - Карас: Нов свят – 15.3
Автор: leslieshay Категория: Изкуство   
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове:
1



 Алистър бе възнамерявал след закуска да разгледа града и да се запознае с обстановката и настроенията на смеските в него, но Кейт обърка плановете му. Не че се оплакваше. Не си беше лягал с жена от месеци, а с Анет от имението на Верде така и не си бе позволил да се отпусне, защото тя беше човек и се боеше да не я нарани без да иска. Кейт обаче беше смеска и тялото й бе достатъчно силно, за да издържи дракон, подвластен на инстинктите му. В такъв дракон нямаше нищо нежно или романтично. Той беше животно, чиято единствена цел бе да се сноши възможно най-много пъти, докато не капне от умора. Ако драконите или смеските се окажеха с по-силно присъствие, инстинкта можеше да заличи напълно всяка разумна мисъл или скрупул.

Алистър все още помнеше последиците от последният път, когато със Сара-Лин бяха заедно. Не бяха излизали от спалнята повече от ден, а след това бяха нужни два на регенерацията му да се справи с дълбоките следи от ноктите й, реброто, което му бе счупила, и отпечатъците от дланите й по врата му. Тя, от своя страна, не бе могла да ходи съвсем нормално за известно време.
За щастие сега Сара наближаваше края на „юношеството” си, както драконите наричаха този отвратителен период в живота им, и привличането между тях можеше да се контролира до известна степен. Въпреки това Алистър пак усещаше присъствието й, – нищо, че тя беше в съвсем различно крило на замъка от него – което все го подканяше да я намери. Драконът дори не я харесваше, но се чудеше колко ли време ще издържат, преди да се потърсят. Сега Кейт бе успяла да свали част от напрежението, породено от усилието на волята да стои далеч от Сара.
Всичко това щеше да е прекрасно, ако в съзнанието му не се бе забило шокираното изражение на Лили, когато Кейт се хвърли на врата му. Притесняваше го и го смущаваше, караше го да иска да скрие от нея какво прави с жената и Алистър си нямаше най-бегла идея защо. Не правеше нещо лошо, нито нещо, което Лили също да не е правила. Въпреки това, когато около обяд драконът най-сетне постави край на креватните занимания, изпита истинско облекчение да открие звукоизолиращата бариера. Не беше усетил кога е поставена, но знаеше, че е на Оливър. Сигурно щеше да му благодари, ако бе по-любезен и не искаше да го убие заради Ева.
Кейт беше в банята, когато Алистър отвори междинната врата, за да провери Лили. Осъзна, че търсеше начин да обясни на малката коя беше смеската чак когато си отдъхна, щом откри, че тя спи дълбоко. Лежеше напреки на леглото с крака все още на земята, сякаш просто се е отпуснала назад и е заспала на мига. Още носеше ризата му и панталона, който бе обула сутринта. Ризата някак бе успяла да се набере нагоре, нищо че иначе стигаше до коленете й, и сега разкриваше корема й. Драконът не бе забелязвал досега, понеже се стараеше да я заглежда възможно най-малко след инцидента със зяпането след призоваването й, а и беше свикнал с драконовата фигура, но сега нямаше как да пропусне, че Лили наистина е поработила над тялото си.
Драконите бяха високи и яки, включително и жените, които дори и на пръв поглед да изглеждаха по-нежни и деликатни, щом сваляха дрехите, изчезваха и всякакви илюзии, че си имаш работа с крехко цвете.
С Лили обаче не беше така. Очевидно беше, че е в отлична форма, но при нея ги нямаше ясно различимите в една или друга степен плочки, с които бе свикнал. Нейният корем беше стегнат, но мускулите й се очертаваха нежно под гладката й кожа. Имаше нещо пленително в това; толкова пленително, че Алистър остана зазяпан в корема й известно време. Щом осъзна какво прави, се намръщи и припряно, почти ядосано, смъкна ризата надолу. След това погледа девойката подозрително, докато се чудеше дали няма да предизвика още някое необяснимо поведение в него, ако я пипне, но накрая с въздишка я повдигна и възможно най-бързо я премести да си легне на възглавницата, завивайки я чак до брадичката. Лили дори не промърмори сънено – толкова изморена беше.
Срещата с Оливър все пак се състоя, но сега с тях се разходи и Кейт. С това тя отново обърка плановете му, в които разглеждането беше само една част. Днес се беше надявал Синклер да го запознае със смеските на по-високи позиции в града, но вместо това и двамата се оказаха на обиколка по магазините, която продължи цял ден. В началото Алистър си мислеше, че предпочита да му забиват клечки под ноктите, отколкото да слуша развълнувани обяснения за модата и какво би искала Кейт да си купи, но после се сети, че Лили е млада жена и сигурно я интересуват тези неща. Затова започна да се вслушва в приказките на Кейт, но отказа да вземе от така модерните ризи с дълбоко деколте, правещите нещо си на бюста корсети, очертаващите фигурата панталони, а виждайки ефирните нощнички с тънки презрамки, направо избяга. В крайна сметка обаче не си тръгна с празни ръце. Взе й здрави, практични ботуши, които щяха да са й удобни и да й служат дълго време, а когато Оливър ги заведе в бижутерията на един от чираците си, една нежна, семпла сребърна гривна му хвана окото. Щом я видя, знаеше, че Лили ще я хареса. Кейт също мислеше така, защото изглеждаше доволна, когато драконът я купи, като даже протегна ръка, за да я разгледа. След като Алистър прибра гривната в джоба си обаче, настроението й започна да се влошава. Оливър пък започна да се хили тихичко. Карн нямаше представа какво им става, а скоро след това реши, че е време да се прибират. Изпрати Кейт до дома й, за което тя никак не изглеждаше благодарна, и после с Оливър се върнаха в крепостта. Имаше по-малко от час до вечерята. Ал първоначално беше възнамерявал да се храни с останалите в трапезарията, като доведе и Лили с него, но сега реши, че предпочита да прекара една тиха вечер само с малката и да си легне рано.
Първо обаче щеше да й даде подаръците, така че щом се прибра и изми, влезе в нейната стая.

Лили се беше събудила преди няколко минути, но все още се излежаваше в леглото и гледаше тавана, вслушвайки се в тишината. Първоначално, като се събуди и откри, че в стаята е полумрак и трябваше малко време да разбере, защо е станала толкова рано сутринта, но бавно спомените от деня за Алистър, Кейт и Оливър се върнаха при нея. Простена измъчено, защото знаеше, че тишината, която чува не е защото нищо не се случва в другата стая и няма никаква бариера, която да спира шумовете. Почти беше успяла да се самоубеди в това и дори започна да се чувства малко по-добре, когато за нейна изненада междинната врата се отвори и Алистър влезе при нея напълно облечен.
– Ал? – попита учудено и се надигна в леглото.
Драконът й се усмихна леко, остави пакета с ботушите до масата и запали една от лампите на стената.
– Наспа ли се?
– Почти. – отговори му Лили, като в същото време стана от леглото и отиде да седне на стола срещу него. – Ти… сам ли си?
– Надявам се, че не – иначе явно си говоря сам.
В първия момент отговорът му леко я озадачи, но после му се усмихна. Явно Кейт не беше в другата стая, което значеше, че макар и за няколко минути, Алистър беше изцяло и само неин. Което от своя страна я накара да се почувства странно щастлива.
– Не, не си говориш сам. – след което погледна към пакета на земята. – Това какво е?
– Ботуши за теб.
– За мен? Мислех, че ще ми носят само дрехи.
– Дрехите ти са в другата стая. Обувките ги взех днес за теб. Виж дали ще ти станат.
– За мен! Мерси! – още докато го казваше стана и приклекна до пакета, след което извади ботушите й ги огледа. Не бяха нищо особено, но факта, че Алистър ги беше избрал и взел за нея ги правеха наистина специални. – Страхотни са! – побърза да ги обуе и да направи няколко крачки из стаята, като дори подскочи, преди да обяви доволно: – Точно по мярка.
Драконът се усмихна, доволен, че й харесват, а после бръкна в джоба си и извади гривната. Изведнъж почувства нещо, което много му напомни на свян, но бързо го игнорира и повдигна тънката, сребърна верижка нагоре, за да я покаже на Лили.
– Това също е за теб.
– За мен? – повтори сигурно за поне десети път Лили.
– Да, за теб. – потвърди, но момичето не се пресегна за гривната, ами продължи да я зяпа. – Ще си я вземеш ли, или да я върна?
– Взимам я! – отговори му бързо и я грабна.
От близо украшението изглеждаше дори още по-красиво с нежната си плетка и Лили прекара може би минута, ако не и повече просто в съзерцаването й. Сутринта, когато Кейт се беше появила, девойката беше решила, че това ще е най-ужасният ден в целият й живот, но Алистър не само се беше върнал при нея, но го беше направил и с подаръци. За първи път, откакто издялка онзи гребен, с който я среса в гората, всъщност й даваше нещо специално от него за нея. Стисна гривната в юмрук, прегърна Алистър силно през врата, и го целуна по бузата.
– Благодаря! Страхотни са! Никога няма да ги сваля!
– Защо трябва да ме мляскаш всеки път? – избуча сърдито, но не направи опит да я откачи от себе си. – И не съм ти взел нищо особено. Просто ги видях и се сетих за теб. Няма нужда от благодарности.
– Точно затова са специални – отговори му, докато се настаняваше в скута му.
– Не са. И столът е ей там.
– Виждам. – отговори му, след което обаче, най-сетне спря да го прегръща и му поднесе гривната си: – Ще ми я сложиш ли?
Драконът изсумтя сърдито, но послушно се зае със задачата. Беше му трудно да я закопчае, понеже всичко в гривната беше малко и тънко. По едно време се наложи да избута главата на Лили настрани, защото се беше надвесила, за да види какво става, но в крайна сметка се справи.
– Готово.
При това момичето вдигна ръката пред себе си, след което я разклати леко, карайки гривната да проблесне на светлината на лампата.
– Наистина е страхотна. – повтори усмихнато, като продължаваше да я гледа и от време на време да размърдва ръка.
– Знам. Нали аз я избрах.
Чувайки това, Лили отново го прегърна през врата, но след малко се отдръпна, колкото да може да го погледне в лицето.
– Но защо си бил в магазин за бижута? Мислех, че не харесваш да носиш такива неща.
Сега лицата им бяха толкова близо, че носовете им почти се допираха. На Алистър обикновено такива неща не му правеха впечатление, но сега се чувстваше неудобно и се изкушаваше да я изхвърли от скута си. Вместо това се намръщи отново и просто я намести, за да има повече разстояние между тях.
– Мислех да свърша малко работа в града с Оливър, но Кейт също дойде и ме разкара по всеки възможен магазин. – отговори й и после й разказа сбито за деня си и възмущението си от нещата, които е видял.
– И ти си взел гривната от ръцете й и просто си я прибрал? – попита го Лили, като все още се мъчеше да не се разсмее на премеждията на Алистър.
– А какво да я правя? Взех я за теб.
При това Лили просто не издържа и се разсмя насреща му. Алистър я изгледа обидено и после заръмжа раздразнено:
– Какво ви е толкова смешно? И Оливър не спря да се хили след това, а пък Кейт изглеждаше така, все едно съм убил майка й! Всички сте изперкали!
– Не сме. – отговори му Лили, като не спираше да се смее, а от очите й даже започнаха да текат сълзи. – Просто си такъв темерут!
В отговор на тази смъртна обида драконът я погледна кръвнишки я ощипа по крака.
– Ох! – Лили опита да му се намръщи. – Не ме щипи!
– А ти не ме обиждай! – изръмжа й, а погледът му стана дори по-заплашителен. – Убивал съм хора и за по-малко!
– Знам. – отговори му, но не издържа на изкушението и го ощипа леко по бузата: – Казвал си ми.
Той изсумтя недоволно, понеже тя не изглеждаше да му се връзва на заплахата особено. За наказание съвсем леко подръпна един кичур от косата й.
– Защо да съм темерут?
– Защото си. – усмихна му се, докато се мъчеше да се успокои достатъчно и да му обясни, без да се смее. – Кейт явно също е харесала гривната и си е мислела, че я взимаш за нея.
– Защо ще си мисли това? – не разбираше Алистър.
– Защото цял ден те е развеждала по магазините, като ти е показвала неща, които иска да й вземеш, и накрая ти все пак си взел нещо.
– Искаш да кажеш, че цялото това влачене днес е било, за да й взема нещо? – попита объркано.
– Да. – кимна му момичето.
Той премисли това за момент, а после поклати глава.
– Не. Тя не каза, че иска да й купя нещо.
– Естествено, че няма да ти каже. – отговори му Лили. – Но ти е казвала, че мисли да си ги купи. Когато бях в демонският ми обясниха, че жените така правели. Показвали на мъжете нещата които искат, казвали им колко са хубави и как някой ден ще си ги вземат или от сорта и по този начин му подсказват, че ги искат. Така се правело.
– Това е абсурдно. – възмути се драконът. – Ако искаш нещо, казваш, че го искаш. Да не би да чета мисли, че да знам иначе?
– Така се правело. – повтори му Лили.
– Ти няма да правиш така. – заяви Алистър, гледайки я сериозно. – И със сигурност няма да ми се сърдиш после, ако си го направила, а аз съм си забравил третото око в другото яке. Ясно?
– Ясно. – побърза да се съгласи с него. – Ако някога все пак поискам да ми вземеш нещо – ще ти кажа.
– Добро дете. – каза доволно и я потупа по главата.
– Не съм дете, а изискана млада дама. – обяви му префърцунено, преди да вдигне ръката си пред лицето му. – С гривна!
– Има нещо вярно. – съгласи се замислено Алистър и после се ухили. – Млада си и имаш гривна.
– И това е нещо. – обяви доволно Лили.
Преди да успее да каже още нещо, на вратата тихо се почука, а след малко вътре влезе една слугиня, бутаща количка, върху която беше подредена доста храна. Виждайки я обаче, настроението на Лили рязко се влоши. Пристигането на вечерята означаваше, че Алистър също трябва да си тръгне.
Жената остави количката в стаята, хвърляйки един осъдителен поглед на двамата, а после се извини и си тръгна. Драконът реши, че това е причината малката да се натъжи, затова побърза да я успокои.
– Ще свикнат с теб, хлапе. Само ще им трябва малко време.
– Не съм съвсем сигурна в това. – въздъхна Лили и го погледна. – Скоро ли ще тръгваш?
– Първо ще вечеряме.
– Ще вечеряш с мен? – попита го учудено. – Няма да ходиш при другите?
– Не. – поклати глава той, а после раздруса леко краката си нагоре-надолу, за да я накара да стане. – Хайде, мърдай.
– Можем да ядем така. – предложи му с надежда. – Ще е точно като преди.
– Преди имаше нужда от съдействие, за да се нахраниш без да се убиеш, хлапе. – изтъкна Алистър и се усмихна. – А сега си изискана млада дама с гривна.
– Само млада и с гривна. – повтори собствените му думи.
– Не ми се обяснявай, а ставай.
– Ставам, ставам.
Двамата имаха приятна вечеря, на която Алистър отново й разказа за града долу, след което се оттегли в стаята си да спи. От своя страна Лили изобщо не беше изморена, след като беше спала само до преди малко. Това също не я устройваше. Не можеше да спи по цял ден и да будува по нощите, главно защото не се беше отказала от идеята да спи в леглото на Алистър. За целта трябваше да се измори и за щастие знаеше точно как да го направи.
Излезе на терасата и следващите четири или пет часа ги прекара в тренировка. Започна с разгряване и разтягане. Нямаше как да тича, колкото и широко да беше, но все пак известно време се опита да тича на място, след което изпълни някои от упражненията с меч. Повтори основните движения с оръжието, които според нея продължаваха да приличат повече на танц, отколкото на нещо друго, а след като се беше задъхала достатъчно – реши да премине към магията. Напълни ваната си с вода, която раздели на сфери и я изнесе на терасата. Магията винаги я изморяваше бързо, а липсата на тренировки по време на пътуването им явно я беше размекнало повече, отколкото предполагаше. Крайният ефект все пак беше постигнат и Лили се беше изморила достатъчно, за да иска да заспи, но от утре щеше да наблегне сериозно на упражненията, защото наистина не искаше да губи форма. Но това щеше да започне утре. Сега побърза да вземе един бърз душ, като внимаваше да не си намокри косата. Прегледа дрехите, които й бяха приготвили, като между тях откри и две дълги памучни нощници, които не хареса, затова облече една от ризите на Алистър, като този път отдели време да се закопчае хубаво, след което отиде в неговата стая и просто легна при него.
– Какво, по дяволите, правиш, хлапе? – изпуфтя драконът полузаспало.
– Лягам си.
Той въздъхна.
– Нали се разбрахме, че не можеш да спиш при мен?
– Ризата ми е закопчана добре. – уведоми го Лили и се сгуши в него с доволна въздишка.
– Лили, спи ми се и ще ставам след няколко часа. – каза й раздразнено. – Нямам време да се разправям с теб. Махни се.
– Ще спим повече, ако не губиш време в спорене с мен. – смрънка. – Лека нощ, Ал.
Драконът остана неподвижен няколко мига и Лили си помисли, че се е примирил, но тогава той стана рязко, заобиколи леглото, изтегли я ядосано от там и я повдигна на рамото си. Тя опря ръце на голия му гръб и се опита да се надигне.
– Пусни ме. – каза му нещастно.
– Ще те пусна. – обеща й мрачно Алистър и тръгна към нейната стая. – От балкона.
– Няма! – само че за неин ужас той тръгна точно натам. Започна да го удря по гърба и да рита с крака. – Алистър! Пусни ме!
– Каза, че няма смисъл да си губя времето в спорове с теб, нали? – попита я ледено, а ръката му вече натискаше дръжката на балконската врата. – Е, това е доста сигурен начин никога повече да не ми се налага да споря с теб.
– В името на Силните, Карн! Обеща ми, че няма да ме нараниш! Пусни ме!
Вратата се отвори и хладният нощен въздух нахлу в стаята. Алистър направи две крачки и момичето с ужас установи, че вече наистина са на терасата.
– Обещал съм ти? – попита я замислено. – Но ризата ти е закопчана, нали? Тогава не се брои.
Тя нямаше време да му отговори, защото в същия миг Алистър направи още една крачка и просто я свали от рамото си, карайки я да изпищи от уплаха, преди да усети, че седи на студения каменен парапет на балкона, и да млъкне.
– Не ме интересува каква си била вкъщи, на какво си свикнала и чия дъщеря си – тук не е вкъщи, а аз съм единствения в целия проклет Карас, който те харесва и те иска тук. “Не“ означава „не“ – не „може би“, нито „ако съм достатъчно упорита, ще го накарам да се предаде“– каза й тогава Алистър, приковавайки я със сериозен поглед. – Аз не съм добър човек, Лили, не съм и особено търпелив. Единствената причина да не използвам демонското ти име е, защото ти вярвам и се надявам ти да си достатъчно разумна, за да можеш сама да прецениш кога можеш да ми се качваш на главата и кога – не. Но започвам да се питам дали не правя грешка. Ти как мислиш?
Мислеше, че точно в момента иска да го изрита. При това възможно най-силно. Само че в главата й изплува един друг спомен, когато пак беше уплашена от него и го удари с камък по главата.
– Не правиш. – отоговри му сякаш след цяла вечност взиране в студените му очи.
Алистър кимна, а после се пресегна, за да премести един кичур от лицето й. Лили обаче примижа, сякаш очакваше да я удари, и ръката му застина във въздуха. Нещо в него се сви болезнено. Да, искаше да я изплаши, но не беше предполагал, че тя ще започне да се страхува от него. Не искаше това. Сега и той се чувстваше малко изплашен. Изплашен Лили да не избяга от него.
– Никога няма да те нараня, хлапе. – повтори тихо обещанието си от преди. После, бавно, все пак се пресегна и избута кичура й назад. Ръката му обаче остана на бузата й. – Няма да позволя и на друг да го стори.
Думите му развързаха стегнатия възел в стомаха й. Лили знаеше, че той не би я наранил, но действията му от преди малко я бяха изплашили достатъчно, за да се зачуди дали нещата не са се променили след призоваването й.
– Благодаря. – каза му и тихо допълни: – Но не прави повече така.
– Няма – обеща. Изведнъж погледът й заблестя на слабата лунна светлина. – Ще плачеш ли? – попита я, като не успя съвсем да скрие тревогата от гласа си. – Недей. Ще се почувстваш по-добре, ако ме удариш.
– Няма да те удрям и няма да плача – увери го Лили. Прегърна го през гърдите и се сгуши в него. – Благодаря, че отново ми обеща. Не бях сигурна, че все още важат, след като станах демон.
– Не ме интересува дали си демон, хлапе. Дам ли обещание, ще го спазя.
Тя кимна. През следващата минута Алистър я остави да си седи така, обвила ръце около него и с глава на рамото му. Лично той изпитваше известно неудобство да бъде прегръщан така от нея, но реши да го приеме като изкупление за постъпката си и да го преглътне, надявайки се, че на Лили скоро ще й омръзне и ще го пусне. Скоро обаче осъзна, че тя няма такова намерение и всъщност й е доста удобно. Даже започна да се отпуска и май и да се унася. Алистър въздъхна тихо, повдигна я от перваза и този път на ръце я понесе обратно в стаята.
– Не искам да те пускам… – призна му, когато усети, че я поставяше в леглото й.
Драконът въздъхна отново и реши, че е време да изяснят някои неща. Затова, вместо да я остави да си легне, седна на леглото, продължавайки да я държи.
– Защо? – попита я. – Защо толкова настояваш да се завираш при мен? При това на онази койка в другата стая, където аз едва се събирам.
– Има място и за мен. – отговори му момичето, след което вдигна поглед и го впери в очите му: – Защото ми харесва, но и защото до теб се чувствам защитена и спокойна.
– Тук нищо не те застрашава, хлапе.
– Не е вярно. Теб може и да не те, но аз съм насред цял град с ужасно много хора и както каза преди малко – само ти ме харесваш. А и Кселос е в съседната стая.
– Кселос би умрял за теб. – каза й, но нямаше как да забрави, че старецът се бе опитал да я удари. Алистър бе спечелил облога и сега се предполагаше, че демонът ще се държи прилично, но нямаше как да бъдат напълно сигурни. Въздъхна за пореден път, този път примирено. – Добре.
– Добре? – не разбра Лили.
– Ще спя до теб.
– Наистина? – продължи да го гледа объркано.
– Даде ми основателна причина за тормоза тези две нощи. – каза й. – Хайде, лягай.
Лили побърза да го пусне и да пропълзи в леглото, като остави и достатъчно място на Алистър да легне удобно.
– Благодаря.
Драконът изсумтя нещо и се намести по-удобно. Последва тишина, така че Лили си помисли, че вече е време за сън, но тогава той каза с весела нотка в гласа:
– Надявам се да не си забравила как да стискаш. Не ми харесва да се будя в локва.
– Гад. – обяви му и го удари леко с юмрук по гърдите, преди обратно да отпусне ръка върху тях. – Вече съм голяма.
– Разбира се, дребно.
– Нали беше изморен и имаше само няколко часа до сутринта? Заспивай!
– Разсъних се от цялото пищене преди малко.
– Сам си си виновен, че реши да ме хвърляш през балкона.
– А кой беше виновен за това?
– Ти. – отговори му без дори да се замисли.
– Така като поставяш нещата, може би все пак трябваше да те метна. – каза замислено той. – Още не е късно.
– Наистина няма нужда. Тук ми е много добре. – увери го Лили. – А и ти тъкмо си се наместил удобно.
– Не, наистина няма проблем. – и се поизправи. – После пак ще се наместя и дори ще ми е по-удобно.
– Настоявам да си легнеш. – момичето се изправи на колене, след което постави длани на гърдите му и го натисна да легне. – Остава ти съвсем малко време за сън, а утре имаш работа. Трябва да си се наспал.
Алистър се ухили.
– Нямах представа, че толкова те вълнува дали съм се наспал.
– Винаги се вълнувам от теб. – каза му, което особено в момента изобщо не беше лъжа. Алистър лежеше в нейното легло и й се усмихваше дяволито, а ръцете й бяха подпрени на голите му гърди. След усмивката му сърцето й бе затуптяло по-бързо. – Важно е да си отпочинал.
– Струваш ми се малко по-развълнувана, отколкото трябва. – каза й загрижено и хвана едната й китка, за да може да усети пулса й с показалеца си. – Добре ли си?
– Да. – потвърди му отсечено Лили.
– Сигурна ли си? Сърцето ти ще изскочи след малко.
– Добре съм. – повтори му съвсем убедено Лили. – Хайде да спим? Какво ще кажеш?
Малката се държеше странно и Алистър никак не беше сигурен, че е добре, но реши да я остави на мира за момента. Може би все още беше разстроена от преди малко. Каквото и да беше, щеше да е до нея през нощта.

Моля последвайте Карас :) 
https://www.facebook.com/FireAndMist
https://fireandmist.wordpress.com/
  




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: leslieshay
Категория: Изкуство
Прочетен: 260396
Постинги: 528
Коментари: 17
Гласове: 274
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031