Отмина радостта от падналия сняг.
Стопи се бързо като него.
Останаха ни само кал и локви.
Очакваме денят да се затопли,
досадата да зачовърка с хладно острие
по блудкавото, монотонно ежедневие:
на работа, а после вкъщи...
Сънят дори високомерно се намръщи
и идва и си тръгва когато му се ще.
Не зима, преходен сезон
към нещо, дето трябва да е пролет.
Протяжно мокро битие...
А можеше да бъде полет.