Постинг
13.03 04:38 -
Карас: Нов свят – 14.4
Кселос не можеше да повярва, че това пале съвсем сериозно го беше заплашило. Преди да направи каквото и да е по въпроса обаче, дъщеря му застана между двамата.
– Той е прав, Ал – каза с треперещ глас.
Ако дори една малка част от историите за баща й бяха верни, то тогава Кселос щеше да убие Алистър, без да му мигне окото. При това щеше да го направи по възможно най-бавния и болезнен начин и никой нямаше да може да го спре. Лили не можеше да го допусне. Опита да намери гласа си още веднъж и дори се насили да се усмихне леко на Алистър през рамо.
– Всичко е наред. Мен не може да ме убие.
Драконът обаче не изглеждаше никак очарован от проявата й на храброст. Всъщност май не го беше виждала толкова ядосан преди – дори и когато го удари с камъка в имението на Верде.
– Изчезни – не викна и дори не изръмжа, но тонът му режеше. – Веднага.
– Той ще те убие! – изтъкна му Лили, без да помръдва от мястото си, отчасти и защото просто не беше в състояние да го стори.
Кселос издиша раздразнено и отново замахна към нея. Алистър обаче и този път му попречи, като издърпа момичето рязко назад с една ръка. В другата, установи Кселос в същия миг, драконът държеше нож, с който замахна светкавично и разби слабата броня, която бе издигнал, за да се пази от кръвта му. Сграбчи китката му, спирайки пътя на оръжието към корема му, но драконът замахна с другата ръка и го фрасна с юмрук в челюстта.
Старецът не отхвръкна, както беше направил Алистър по-рано. Дори не изглеждаше да го е заболяло, но на лицето му бяха изписани пълно объркване и изненада, а това бе напълно достатъчно за Ал.
– Не се шегувах по-рано, старче.
– Нужно ли е да ти напомням, че не я харесваш и искаш вече? – изръмжа му в отговор Кселос.
– Алистър не харесва никого – обади се Оливър, който през цялото време беше гледал с искрен интерес сцената, докато спокойно бе продължил с вечерята си. – Разделя хората на такива, които иска да убие малко, и такива, които иска да убие много. – При това се усмихна и си запали цигара. – А сега какво ще кажете да прекъснете за днес тук и да продължите друг път? Ролан вече направи два гърча, а Зед започна да се обрива.
– Нали си наясно, че след като го убия, забраната, която те пази, вече няма да е в сила? – припомни му Кселос.
Усмивката на Синклер не изчезна. Само стана едва доловимо по-остра.
– Първо трябва да го убиеш. Но ако нямаш намерение да го правиш сега, наистина предлагам да спреш. Някой ще трябва да обяснява защо ушатите са умрели от страх, а това удоволствие няма да се падне на лорд Добри Обноски до теб.
Вниманието на Кселос остана върху Оливър, който не само не миришеше на страх, но не беше и поне малко обезпокоен. За разлика от него, Зед се бе напрегнал, а елфите изглеждаха готови да припаднат – все очаквани и желани реакции, когато си лице в лице с демон като него. Дъщеря му също бе пребледняла от страх и трепереше, но хлапака просто беше ядосан. Нито веднъж не се сви при заплахите му, а след удар, който би трябвало да го остави да спи на земята следващите няколко часа, той се изправи и без да се замисля продължи да му се репчи. Дори му отвърна. Определено имаше нещо сбъркано в това дете, но засега не мислеше да го убива. Поне не и докато не се открие до къде се простира намерението му да бъде щит за дъщеря му пред света.
– Не си струваш усилието, момче – въздъхна отегчено, обърна му гръб и тръгна към предишното си място.
Думите на Кселос предизвикаха всеобща облекчена въздишка из лагера. Алистър обаче накараха да изръмжи с раздразнение.
– А ти сигурен ли си, че си един от силните демони в света ти? Или може би си толкова ръждясал, че не помниш как да се биеш?
Кселос спря и се завъртя към него.
– Размислих.
– Не! – извика Лили и за втори път застана пред Алистър.
– Ще престанеш ли да се завираш пред мен? – викна й драконът, докато я хващаше за раменете и преместваше встрани. – Нямам нужда да ме пазиш, особено пък от стареца.
– Не, че можеш да го опазиш – усмихна й се демонът жестоко. – Някакви последни желания, момче?
– По-скоро ти трябва да си измислиш такива – отвърна Алистър.
– Карн, мисля, че ще е най-разумно да спрете с това – намеси се Ролан, който в тих ужас наблюдавал как препирнята между двамата ескалира. И вместо драконът да види връхлитащата го беда, сякаш удара по главата му беше убил и малкото останала предвидливост, защото продължаваше да дразни демона.
– Той започна пръв – каза му Алистър, без да откъсва поглед от Кселос.
– Да не си на пет? – викна му Зед.
– Обзалагам се, че в момента дори петгодишно ще успее да го победи, стига да не използва магия, сила и бързина.
– Какъв късмет, че разполагам с петгодишно за пробата. – ухили му се демонът. – Само че да те набия просто така, няма да е интересно. Какво ще кажеш, ако добавим награда?
Алисър присви леко очи и кимна.
– Наградата е тя – Кселос посочи Лили, която се дръпна назад при движението му. – Аз няма да ползвам магия, бързина и сила, ти – ще ползваш всичко. И ако успееш някак да ме накараш да загубя ритъм – печелиш и ще спазвам условията, които постави, преди да я поканиш. Ако не успееш – ще мога да правя с нея каквото и когато реша и ти няма да се бъркаш.
Да й оставя време за почивка между тренировки и – по-важното – да не вдига ръка срещу нея, спомни си условията драконът. Това бе единственото, което Алистър искаше от стареца, така че не се подвоуми и за миг.
– Приемам.
– В името на Боговете, Карн… – процеди Зед.
– Не мисля, че е разумно. – обади се и Ролан.
– Ал, недей да приемаш – Лили изглеждаше по-притеснена от елфите и Зед взети заедно. – Не си струва.
– Тихо, хлапе. – каза й Карн.
– В такъв случай предлагам още едно правило – каза Кселос. – Дуелите да продължат от сега, до… Да кажем, където сме тръгнали. Като няма да спрат преди крайната точка, дори и да те потроша целият.
– И нека ги направим за време. В противен случай няма да спрете никога. – обади се Оливър, който с мързелива въздишка се изправи и се приближи до тях и попита Кселос: – Как ти звучи половин-един час всяка вечер?
– Само толкова? – попита разочаровано демона.
– Ще е хубаво да имаме време за храна и сън, но ако искаш повече – Алистър все ще е съгласен – усмихна му се. – Затова питам теб.
– Час е добре – съгласи се с примирена въздишка Кселос. – Не желая после да кажете, че е загубил, защото е недоспал.
– Чудесно! – ухили се по-широко зеленокосият и откачи меча от колана си, показвайки го на демона. – Тези дни ще направя един меч за теб, само първо да ми кажеш какво искаш, но засега ще трябва да си избереш между този и катаната на Ал.
– Хлапака е свикнал с катаната, нали? Тогава ще взема меча.
– Колко благородно от твоя страна, … – Оливър се запъна и се намръщи на Алистър. – Как да му викам?
– Изкуфял дъртак звучи добре.
– Аз съм възпитан за разлика от теб – пак се обърна към демона. – Имаш ли някакво предпочитано име?
Този въпрос свари Кселос дори по-неподготвен, отколкото беше при удара на Алистър. До сега не му се беше случвало някой да го пита как да му викат. Нито веднъж през всичките му призовавания.
– Не.
– Никакво?
– Просто си харесай някакво – отговори му сприхаво демонът.
– Акума – каза Алистър. – Ще се казва Акума.
Оливър веднага се намръщи.
– Превъзходно име – каза сухо. – Никога не бих се сетил да кажа на демон „демон”.
– Това е на старинен драконски – оправда се Карн.
– Добре, че майка ти те кръщава. И баща ти беше толкова зле с имената, колкото си и ти. – връчи меча си на Кселос и го погледна със съчувствие. – Дадох ти шанс да си избереш хубаво име, но няма кой да се усети.
– И по-зле са ми викали – сви рамене демонът.
В следващите няколко минути вниманието му беше изцяло погълнато от оръжието. И преди му се беше случвало да се бие с някой и друг дракон, но тогава беше зает да избягва въпросното оръжие, а не да го разглежда. А мечът наистина беше майсторски направен. Балансът му беше повече от перфектен, не се забелязваха никакви несъвършенства по острието, а капацитета за поемане на магия, който усещаше в него, беше повече от приличен, дори и за неговите стандарти. Ако Кселос не усещаше липсата на ядро в него, щеше да се закълне, че оръжието е призовано, а не ковано.
– Кога ще започнем? – попита по-рязко, след като се усети, че се беше отнесъл по средата на препирнята с драконите и всички бяха станали свидетели на това.
– Само секунда – Оливър хвана Лили за ръката и влачейки я, притича до лагерния огън. – Сега може да започнете, но щом кажа „край” – ще спрете и двамата. И гледайте да не ни убиете случайно. Няма как да сложа бариера, за да не ни намерят.
– Това изобщо няма да е забавно – измърмори Кселос и без предупреждение се нахвърли върху хлапака.
За негова изненада Карн успя да отклони удара му, както и следващите няколко, след което самият той премина в атака. Това определено беше неочаквано, въпреки че без да разчита на магията и уменията си, дуела се свеждаше само до проста техника и опит. Неща, които определено не липсваха на Кселос, но по всичко личеше, че и хлапака не е чак толкова бос, колкото очакваше.
Следващите няколко минути преминаха в размяна на удари, като Кселос по-скоро се опитваше да разбере с какво си има работа. За крехката си възраст Карн всъщност имаше добра техника. На няколко пъти си послужи и с нож, за да отклони някой удар или самият той да нанесе, което значеше, че се е обучавал и в техника с две оръжия. Освен това умело задържаше боя на разстояние от останалите, дори когато Кселос нарочно се опитваше да го приближи към тя. Нямаше как да не отбележи и че дори и да не нападаше съвсем сериозно, то много съсредоточено му се налагаше да се защитава, защото драконът не пропускаше шанс да го атакува, колкото и малък да е той.
Когато Оливър им извика да спрат, и двамата се бяха задъхали. Понеже използваха оръжията, без да ги вадят от ножниците, за да не се отровят един друг, не се виждаха други визуални поражения, освен полепналите от пот дрехи, украсени с малко трева и кал. Реално обаче и Кселос, и Алистър бяха добавили по няколко допълнителни синини и натъртвания към колекциите си.
Хлапакът беше издържал цялата едночасова тренировка и за свое учудване, Кселос осъзна, че очаква следващата, за да провери как се справя при отбраната.
Щом Оливър освободи дъщеря му, тя веднага изтича до Карн. Кселос пък отиде да върне меча с известна доза нежелание.
– Утре ще трябва отново да ми го заемеш.
– Задръж го, докато ти направя твой – каза драконът.
– Много изкушаващо, но като ни нападнат, ще ти трябва.
– Имам си и друго оръжие – Синклер потупа кожения калъф на земята до него. – Вземи меча.
Кселос не го стори. Демоните не получаваха каквото и да без уловка или един куп забрани, а тук ставаше дума за оръжие. Качествено оръжие. Демон без меч бе по-безопасен от демон с меч. Най-малкото за да убие Карн, нямаше да му се налага да ползва магия, с която да предупреди драконите и параноичният елф, който май така или иначе не спеше и само го дебнеше. Едно просто замахване в подходящия момент и всичко щеше да приключи, преди изобщо да разберат, че е започнало. Кселос щеше да си заложи главата, че не само той, но и всички, включително и Оливър, го осъзнаваха.
– Какво е условието? – попита.
– Какво условие?
Кселос извъртя очи с досада.
– За меча. С какво условие го оставяш в мен?
– Няма условие. Просто ти го давам.
– Как така няма уловка? – изгледа го сащисано демонът.
– Ей така – повдигна рамене Синклер. – Никога не съм искал нищо в замяна за оръжията, които правя. Няма да започна сега. Единствено ще те помоля да се отнасяш добре с нея, докато е в теб, понеже я имам от няколко хилядолетия – това е.
Кселос нямаше как да отрече уважението, което изпита към дракона. Да притежаваш оръжие толкова дълго време и то да изглежда като ново говореше за голямо майсторство и грижа от страна на собственика. Много демони не съумяваха да опазят своите оръжия така, а те бяха с пъти по-ценни от което и да е изковано тук.
– И няма да ми наредиш да не убивам хлапака? Нали си наясно, че мога просто да изчезна с меча и никога повече да не го видиш?
– Ще се надявам да ми го върнеш преди да изчезнеш, а пък за другото нямам причина да се тревожа – отвърна и му се усмихна.
– Може да правя много неща, но не крада оръжия. – отговори му Кселос и закачи меча на кръста си. – Ще се грижа добре за него.
– Разчитам на теб.
Моля последвайте Карас :)
https://www.facebook.com/FireAndMist
https://fireandmist.wordpress.com/
– Той е прав, Ал – каза с треперещ глас.
Ако дори една малка част от историите за баща й бяха верни, то тогава Кселос щеше да убие Алистър, без да му мигне окото. При това щеше да го направи по възможно най-бавния и болезнен начин и никой нямаше да може да го спре. Лили не можеше да го допусне. Опита да намери гласа си още веднъж и дори се насили да се усмихне леко на Алистър през рамо.
– Всичко е наред. Мен не може да ме убие.
Драконът обаче не изглеждаше никак очарован от проявата й на храброст. Всъщност май не го беше виждала толкова ядосан преди – дори и когато го удари с камъка в имението на Верде.
– Изчезни – не викна и дори не изръмжа, но тонът му режеше. – Веднага.
– Той ще те убие! – изтъкна му Лили, без да помръдва от мястото си, отчасти и защото просто не беше в състояние да го стори.
Кселос издиша раздразнено и отново замахна към нея. Алистър обаче и този път му попречи, като издърпа момичето рязко назад с една ръка. В другата, установи Кселос в същия миг, драконът държеше нож, с който замахна светкавично и разби слабата броня, която бе издигнал, за да се пази от кръвта му. Сграбчи китката му, спирайки пътя на оръжието към корема му, но драконът замахна с другата ръка и го фрасна с юмрук в челюстта.
Старецът не отхвръкна, както беше направил Алистър по-рано. Дори не изглеждаше да го е заболяло, но на лицето му бяха изписани пълно объркване и изненада, а това бе напълно достатъчно за Ал.
– Не се шегувах по-рано, старче.
– Нужно ли е да ти напомням, че не я харесваш и искаш вече? – изръмжа му в отговор Кселос.
– Алистър не харесва никого – обади се Оливър, който през цялото време беше гледал с искрен интерес сцената, докато спокойно бе продължил с вечерята си. – Разделя хората на такива, които иска да убие малко, и такива, които иска да убие много. – При това се усмихна и си запали цигара. – А сега какво ще кажете да прекъснете за днес тук и да продължите друг път? Ролан вече направи два гърча, а Зед започна да се обрива.
– Нали си наясно, че след като го убия, забраната, която те пази, вече няма да е в сила? – припомни му Кселос.
Усмивката на Синклер не изчезна. Само стана едва доловимо по-остра.
– Първо трябва да го убиеш. Но ако нямаш намерение да го правиш сега, наистина предлагам да спреш. Някой ще трябва да обяснява защо ушатите са умрели от страх, а това удоволствие няма да се падне на лорд Добри Обноски до теб.
Вниманието на Кселос остана върху Оливър, който не само не миришеше на страх, но не беше и поне малко обезпокоен. За разлика от него, Зед се бе напрегнал, а елфите изглеждаха готови да припаднат – все очаквани и желани реакции, когато си лице в лице с демон като него. Дъщеря му също бе пребледняла от страх и трепереше, но хлапака просто беше ядосан. Нито веднъж не се сви при заплахите му, а след удар, който би трябвало да го остави да спи на земята следващите няколко часа, той се изправи и без да се замисля продължи да му се репчи. Дори му отвърна. Определено имаше нещо сбъркано в това дете, но засега не мислеше да го убива. Поне не и докато не се открие до къде се простира намерението му да бъде щит за дъщеря му пред света.
– Не си струваш усилието, момче – въздъхна отегчено, обърна му гръб и тръгна към предишното си място.
Думите на Кселос предизвикаха всеобща облекчена въздишка из лагера. Алистър обаче накараха да изръмжи с раздразнение.
– А ти сигурен ли си, че си един от силните демони в света ти? Или може би си толкова ръждясал, че не помниш как да се биеш?
Кселос спря и се завъртя към него.
– Размислих.
– Не! – извика Лили и за втори път застана пред Алистър.
– Ще престанеш ли да се завираш пред мен? – викна й драконът, докато я хващаше за раменете и преместваше встрани. – Нямам нужда да ме пазиш, особено пък от стареца.
– Не, че можеш да го опазиш – усмихна й се демонът жестоко. – Някакви последни желания, момче?
– По-скоро ти трябва да си измислиш такива – отвърна Алистър.
– Карн, мисля, че ще е най-разумно да спрете с това – намеси се Ролан, който в тих ужас наблюдавал как препирнята между двамата ескалира. И вместо драконът да види връхлитащата го беда, сякаш удара по главата му беше убил и малкото останала предвидливост, защото продължаваше да дразни демона.
– Той започна пръв – каза му Алистър, без да откъсва поглед от Кселос.
– Да не си на пет? – викна му Зед.
– Обзалагам се, че в момента дори петгодишно ще успее да го победи, стига да не използва магия, сила и бързина.
– Какъв късмет, че разполагам с петгодишно за пробата. – ухили му се демонът. – Само че да те набия просто така, няма да е интересно. Какво ще кажеш, ако добавим награда?
Алисър присви леко очи и кимна.
– Наградата е тя – Кселос посочи Лили, която се дръпна назад при движението му. – Аз няма да ползвам магия, бързина и сила, ти – ще ползваш всичко. И ако успееш някак да ме накараш да загубя ритъм – печелиш и ще спазвам условията, които постави, преди да я поканиш. Ако не успееш – ще мога да правя с нея каквото и когато реша и ти няма да се бъркаш.
Да й оставя време за почивка между тренировки и – по-важното – да не вдига ръка срещу нея, спомни си условията драконът. Това бе единственото, което Алистър искаше от стареца, така че не се подвоуми и за миг.
– Приемам.
– В името на Боговете, Карн… – процеди Зед.
– Не мисля, че е разумно. – обади се и Ролан.
– Ал, недей да приемаш – Лили изглеждаше по-притеснена от елфите и Зед взети заедно. – Не си струва.
– Тихо, хлапе. – каза й Карн.
– В такъв случай предлагам още едно правило – каза Кселос. – Дуелите да продължат от сега, до… Да кажем, където сме тръгнали. Като няма да спрат преди крайната точка, дори и да те потроша целият.
– И нека ги направим за време. В противен случай няма да спрете никога. – обади се Оливър, който с мързелива въздишка се изправи и се приближи до тях и попита Кселос: – Как ти звучи половин-един час всяка вечер?
– Само толкова? – попита разочаровано демона.
– Ще е хубаво да имаме време за храна и сън, но ако искаш повече – Алистър все ще е съгласен – усмихна му се. – Затова питам теб.
– Час е добре – съгласи се с примирена въздишка Кселос. – Не желая после да кажете, че е загубил, защото е недоспал.
– Чудесно! – ухили се по-широко зеленокосият и откачи меча от колана си, показвайки го на демона. – Тези дни ще направя един меч за теб, само първо да ми кажеш какво искаш, но засега ще трябва да си избереш между този и катаната на Ал.
– Хлапака е свикнал с катаната, нали? Тогава ще взема меча.
– Колко благородно от твоя страна, … – Оливър се запъна и се намръщи на Алистър. – Как да му викам?
– Изкуфял дъртак звучи добре.
– Аз съм възпитан за разлика от теб – пак се обърна към демона. – Имаш ли някакво предпочитано име?
Този въпрос свари Кселос дори по-неподготвен, отколкото беше при удара на Алистър. До сега не му се беше случвало някой да го пита как да му викат. Нито веднъж през всичките му призовавания.
– Не.
– Никакво?
– Просто си харесай някакво – отговори му сприхаво демонът.
– Акума – каза Алистър. – Ще се казва Акума.
Оливър веднага се намръщи.
– Превъзходно име – каза сухо. – Никога не бих се сетил да кажа на демон „демон”.
– Това е на старинен драконски – оправда се Карн.
– Добре, че майка ти те кръщава. И баща ти беше толкова зле с имената, колкото си и ти. – връчи меча си на Кселос и го погледна със съчувствие. – Дадох ти шанс да си избереш хубаво име, но няма кой да се усети.
– И по-зле са ми викали – сви рамене демонът.
В следващите няколко минути вниманието му беше изцяло погълнато от оръжието. И преди му се беше случвало да се бие с някой и друг дракон, но тогава беше зает да избягва въпросното оръжие, а не да го разглежда. А мечът наистина беше майсторски направен. Балансът му беше повече от перфектен, не се забелязваха никакви несъвършенства по острието, а капацитета за поемане на магия, който усещаше в него, беше повече от приличен, дори и за неговите стандарти. Ако Кселос не усещаше липсата на ядро в него, щеше да се закълне, че оръжието е призовано, а не ковано.
– Кога ще започнем? – попита по-рязко, след като се усети, че се беше отнесъл по средата на препирнята с драконите и всички бяха станали свидетели на това.
– Само секунда – Оливър хвана Лили за ръката и влачейки я, притича до лагерния огън. – Сега може да започнете, но щом кажа „край” – ще спрете и двамата. И гледайте да не ни убиете случайно. Няма как да сложа бариера, за да не ни намерят.
– Това изобщо няма да е забавно – измърмори Кселос и без предупреждение се нахвърли върху хлапака.
За негова изненада Карн успя да отклони удара му, както и следващите няколко, след което самият той премина в атака. Това определено беше неочаквано, въпреки че без да разчита на магията и уменията си, дуела се свеждаше само до проста техника и опит. Неща, които определено не липсваха на Кселос, но по всичко личеше, че и хлапака не е чак толкова бос, колкото очакваше.
Следващите няколко минути преминаха в размяна на удари, като Кселос по-скоро се опитваше да разбере с какво си има работа. За крехката си възраст Карн всъщност имаше добра техника. На няколко пъти си послужи и с нож, за да отклони някой удар или самият той да нанесе, което значеше, че се е обучавал и в техника с две оръжия. Освен това умело задържаше боя на разстояние от останалите, дори когато Кселос нарочно се опитваше да го приближи към тя. Нямаше как да не отбележи и че дори и да не нападаше съвсем сериозно, то много съсредоточено му се налагаше да се защитава, защото драконът не пропускаше шанс да го атакува, колкото и малък да е той.
Когато Оливър им извика да спрат, и двамата се бяха задъхали. Понеже използваха оръжията, без да ги вадят от ножниците, за да не се отровят един друг, не се виждаха други визуални поражения, освен полепналите от пот дрехи, украсени с малко трева и кал. Реално обаче и Кселос, и Алистър бяха добавили по няколко допълнителни синини и натъртвания към колекциите си.
Хлапакът беше издържал цялата едночасова тренировка и за свое учудване, Кселос осъзна, че очаква следващата, за да провери как се справя при отбраната.
Щом Оливър освободи дъщеря му, тя веднага изтича до Карн. Кселос пък отиде да върне меча с известна доза нежелание.
– Утре ще трябва отново да ми го заемеш.
– Задръж го, докато ти направя твой – каза драконът.
– Много изкушаващо, но като ни нападнат, ще ти трябва.
– Имам си и друго оръжие – Синклер потупа кожения калъф на земята до него. – Вземи меча.
Кселос не го стори. Демоните не получаваха каквото и да без уловка или един куп забрани, а тук ставаше дума за оръжие. Качествено оръжие. Демон без меч бе по-безопасен от демон с меч. Най-малкото за да убие Карн, нямаше да му се налага да ползва магия, с която да предупреди драконите и параноичният елф, който май така или иначе не спеше и само го дебнеше. Едно просто замахване в подходящия момент и всичко щеше да приключи, преди изобщо да разберат, че е започнало. Кселос щеше да си заложи главата, че не само той, но и всички, включително и Оливър, го осъзнаваха.
– Какво е условието? – попита.
– Какво условие?
Кселос извъртя очи с досада.
– За меча. С какво условие го оставяш в мен?
– Няма условие. Просто ти го давам.
– Как така няма уловка? – изгледа го сащисано демонът.
– Ей така – повдигна рамене Синклер. – Никога не съм искал нищо в замяна за оръжията, които правя. Няма да започна сега. Единствено ще те помоля да се отнасяш добре с нея, докато е в теб, понеже я имам от няколко хилядолетия – това е.
Кселос нямаше как да отрече уважението, което изпита към дракона. Да притежаваш оръжие толкова дълго време и то да изглежда като ново говореше за голямо майсторство и грижа от страна на собственика. Много демони не съумяваха да опазят своите оръжия така, а те бяха с пъти по-ценни от което и да е изковано тук.
– И няма да ми наредиш да не убивам хлапака? Нали си наясно, че мога просто да изчезна с меча и никога повече да не го видиш?
– Ще се надявам да ми го върнеш преди да изчезнеш, а пък за другото нямам причина да се тревожа – отвърна и му се усмихна.
– Може да правя много неща, но не крада оръжия. – отговори му Кселос и закачи меча на кръста си. – Ще се грижа добре за него.
– Разчитам на теб.
Моля последвайте Карас :)
https://www.facebook.com/FireAndMist
https://fireandmist.wordpress.com/
Няма коментари
