Постинг
31.03.2023 00:09 -
Карас - 8
В лабораториите на кралските демонолози за пръв път от много години кипеше такова въодушевление. Изведнъж повечето се бяха стекли в залата, където се извършваха опитите по призоваване на демони за експерименти, но вместо присъщата глъчка, която се получава при събирането на двайсетина души на едно място – повечето мълчаха. Причината за това беше, че преди малко по-малко от час най-сетне им бяха дали странният демон, за който бяха чули още преди няколко дни. Тримата войници, които я доведоха до тук, разказаха дори още по-невероятни неща. Кълняха се, че демона не разбира и думичка елфически, което само по себе си беше абсурдно. Всички демони разбираха всеки език, на който им говориш. Но дори и това да не беше чак толкова странно, този тук, изглежда, имаше нужда от храна, вода, сън и дори се изморяваше доста по-бързо от очакваното. Също така беше получил наранявания, което се потвърди от все още не съвсем добре зарасналите рани, които откриха по тялото му, след като го съблякоха гол, но още по-странното беше, че явно няма и регенерация. Наред с това, конят, който беше яздил, бе жив и здрав. За всеки случай бяха пратили двама демонолози да го огледат, но и те потвърдиха, че животното е напълно здрав, малко сприхав, нормален човешки кон. Дори само това беше твърде интересно и събуждаше доста въпроси, но следващата изненада дойде от човешката форма на съществото. Беше пълно копие, без нито една забележка.
Русокосия елф с щръкнала във всички посоки коса и облечен в тъмно синя роба, прекара пръсти и доразроши още повече прическата си. През целият си опит на демонолог до момента, който се простираше на около седемстотин години, не можеше да се сети дори за едно пълно и точно превъплъщение, защото те просто обичаха да оставят по нещо, което да ги отличава. И със сигурност не се бе натъквал на някой, чиято кръв да не е отровна. Освен това демонът пред него беше избрал хилавата фигура на някакво сравнително слабовато младо момиче, което учудващо добре имитираше притеснение, като оглеждаше стреснато всеки демонолог, който мръднеше около нея. Отговаряше охотно на всеки въпрос, който някой й зададе, дори и без да имаха името й, и упорито питаше дали Алистър Карн е добре. Сякаш наистина я интересуваше. А още по-любопитното беше, че докато драконът до преди два дни умираше в лечебницата , то демонът се беше отървал само с няколко порязвания, сякаш той беше пазил нея, вместо тя него. Елфът се подсмихна леко и се премести малко по-встрани, така че да му е удобно да наблюдава как чернокосата демоноложка крещи заповеди на подчинените си и със светнал поглед гледа момичето. Може би щеше да е добре да обсъди някои подозрения с нея малко по-късно и преди да приложи някой от по-сериозните експерименти, но за сега Серрес искаше просто да източи малко кръв и да провери дали наистина не е отровна, а той не виждаше проблем с това. Всъщност въпросът живо вълнуваше и него.
Двама от демонолозите хванаха демона с обездвижващо заклинание, а трети се приближи с нож към нея с идеята да среже ръката й, за да събере кръв. Паниката в погледа на съществото беше толкова силна, че дори от ъгъла на елфа се виждаше съвсем ясно, което отново го изненада. Демоните не гледаха така или поне не преди да са били тук няколко седмици и да са осъзнали, че скоро ще умрат. Когато ножът опря кожата й, сякаш на пук на всички предпазни заклинания, съществото всъщност ползва магия и стаята за миг се изпълни с гъста, сивкава мъгла. Елфът успя да издигне бариера около себе си в последния момент, но заклинанието се оказа по-силно, отколкото бе предположил. Щитът му започна да се пука. Той вля още магия – всичката си налична, за да не му позволи да се разпадне. Повечето демонолози не бяха реагирали толкова бързо и сега стояха като вкаменени. След малко някои от тях се строполиха на пода може би мъртви.
Елфът побърза да излезе през отворената врата извън обсега на парите. Няколкото демонолози с бариери, в това число и Серрес, последваха примера му, а част от тези, стояли извън стаята, се втурнаха да вадят онези, останали вътре. След малко всички бяха на безопасно разстояние, а лечителите потвърдиха, че ранените всъщност са добре и ще се оправят до няколко часа. От своя страна, момичето продължаваше да седи в стаята и да държи мъглата.
След малко елфът, с още няколко от персонала и Серрес, рискуваха отново да се върнат при изпаренията и да огледат момичето.
– Какво искате? – попита ги още преди да я доближат с разтреперан глас. – Какво ще правите с мен? Къде е Алистър?
– Само ще проверим няколко неща. – опита спокойно да й обясни Серрес. – Алистър е тук и е жив.
Парите сякаш леко потрепнаха и започнаха да се свиват.
– Кога ще го видя?
– Той сега спи. – отговори й елфът. – Когато се събуди.
След малко изпаренията оредяха и изчезнаха съвсем, но за негово учудване момичето изглеждаше напълно изцедено. Внезапно краката й поддадоха и тя увисна във въздуха, задържана единствено от заклинанието, с което я обездвижваха. Сякаш беше стигнала резерва си, и то само за няколко минути.
Елфът се усмихна леко. Сещаше се само за една мъгла с подобни свойства. Изглежда в ръцете им беше попаднало нещо много интересно. Щеше да е добре да обсъди с Милене Серрес възможността този път опитите да бъдат по-бавни и щадящи, а след това щеше да поговори и с демона и да се надява, че все така охотно ще отговаря на въпросите му.
Моля последвайте Карас :)
https://www.facebook.com/FireAndMist
https://fireandmist.wordpress.com/
Русокосия елф с щръкнала във всички посоки коса и облечен в тъмно синя роба, прекара пръсти и доразроши още повече прическата си. През целият си опит на демонолог до момента, който се простираше на около седемстотин години, не можеше да се сети дори за едно пълно и точно превъплъщение, защото те просто обичаха да оставят по нещо, което да ги отличава. И със сигурност не се бе натъквал на някой, чиято кръв да не е отровна. Освен това демонът пред него беше избрал хилавата фигура на някакво сравнително слабовато младо момиче, което учудващо добре имитираше притеснение, като оглеждаше стреснато всеки демонолог, който мръднеше около нея. Отговаряше охотно на всеки въпрос, който някой й зададе, дори и без да имаха името й, и упорито питаше дали Алистър Карн е добре. Сякаш наистина я интересуваше. А още по-любопитното беше, че докато драконът до преди два дни умираше в лечебницата , то демонът се беше отървал само с няколко порязвания, сякаш той беше пазил нея, вместо тя него. Елфът се подсмихна леко и се премести малко по-встрани, така че да му е удобно да наблюдава как чернокосата демоноложка крещи заповеди на подчинените си и със светнал поглед гледа момичето. Може би щеше да е добре да обсъди някои подозрения с нея малко по-късно и преди да приложи някой от по-сериозните експерименти, но за сега Серрес искаше просто да източи малко кръв и да провери дали наистина не е отровна, а той не виждаше проблем с това. Всъщност въпросът живо вълнуваше и него.
Двама от демонолозите хванаха демона с обездвижващо заклинание, а трети се приближи с нож към нея с идеята да среже ръката й, за да събере кръв. Паниката в погледа на съществото беше толкова силна, че дори от ъгъла на елфа се виждаше съвсем ясно, което отново го изненада. Демоните не гледаха така или поне не преди да са били тук няколко седмици и да са осъзнали, че скоро ще умрат. Когато ножът опря кожата й, сякаш на пук на всички предпазни заклинания, съществото всъщност ползва магия и стаята за миг се изпълни с гъста, сивкава мъгла. Елфът успя да издигне бариера около себе си в последния момент, но заклинанието се оказа по-силно, отколкото бе предположил. Щитът му започна да се пука. Той вля още магия – всичката си налична, за да не му позволи да се разпадне. Повечето демонолози не бяха реагирали толкова бързо и сега стояха като вкаменени. След малко някои от тях се строполиха на пода може би мъртви.
Елфът побърза да излезе през отворената врата извън обсега на парите. Няколкото демонолози с бариери, в това число и Серрес, последваха примера му, а част от тези, стояли извън стаята, се втурнаха да вадят онези, останали вътре. След малко всички бяха на безопасно разстояние, а лечителите потвърдиха, че ранените всъщност са добре и ще се оправят до няколко часа. От своя страна, момичето продължаваше да седи в стаята и да държи мъглата.
След малко елфът, с още няколко от персонала и Серрес, рискуваха отново да се върнат при изпаренията и да огледат момичето.
– Какво искате? – попита ги още преди да я доближат с разтреперан глас. – Какво ще правите с мен? Къде е Алистър?
– Само ще проверим няколко неща. – опита спокойно да й обясни Серрес. – Алистър е тук и е жив.
Парите сякаш леко потрепнаха и започнаха да се свиват.
– Кога ще го видя?
– Той сега спи. – отговори й елфът. – Когато се събуди.
След малко изпаренията оредяха и изчезнаха съвсем, но за негово учудване момичето изглеждаше напълно изцедено. Внезапно краката й поддадоха и тя увисна във въздуха, задържана единствено от заклинанието, с което я обездвижваха. Сякаш беше стигнала резерва си, и то само за няколко минути.
Елфът се усмихна леко. Сещаше се само за една мъгла с подобни свойства. Изглежда в ръцете им беше попаднало нещо много интересно. Щеше да е добре да обсъди с Милене Серрес възможността този път опитите да бъдат по-бавни и щадящи, а след това щеше да поговори и с демона и да се надява, че все така охотно ще отговаря на въпросите му.
Моля последвайте Карас :)
https://www.facebook.com/FireAndMist
https://fireandmist.wordpress.com/
Няма коментари
